Между изкуствения интелект и социалните медии – как модерните технологии се превръщат в неделима част от политиката
Автор: Русалин Венев
В наши дни, политиците все по-често прибягват до някои нетрадиционни методи, за да се справят с нарастващата сложност на управлението и комуникацията със своите поддръжници. От системи, използващи изкуствен интелект, до засилено присъствие в социалните мрежи, технологиите постепенно се превръщат в неизменна част от политическия живот. Наред с безспорните ползи от тях, тази тенденция поражда и редица въпроси. От една страна, технологиите. могат да увеличат прозрачността, да улеснят гражданското участие и да направят институциите по-достъпни. В същото време, те стоят в основата на редица проблеми, свързани със защитата на личните данни, разпространението на дезинформация, пропагандата, както и все по-голямото влияние на алгоритмите върху обществените нагласи.
Фактите сочат, че популярността на политиците все по-рядко зависи от телевизионните реклами, предизборните митинги или традиционните медии. Вместо това, решаваща роля имат интернет, огромните масиви от данни и изкуственият интелект. Те на практика определят начина, по който правителствата комуникират с обществото, партиите достигат до потенциалните си избиратели, а гражданите възприемат и интерпретират решенията, които властите вземат. В резултат, политическата среда все повече започва да наподобява света на високите технологии. Тази трансформация на свой ред създава някои необичайни пресечни точки между
Алгоритми и политически кампании
Една от най-съществените промени в съвременните предизборни кампании е използването на огромни библиотеки с видеозаписи на обикновени граждани. Вместо да разчитат единствено на скъпи телевизионни реклами, политическите организации събират хиляди кратки клипове, в които хора споделят личните си истории, впечатления или причините да подкрепят определени кандидати или каузи. Благодарение на тези огромни архиви, кампаниите могат да насочват различни послания към конкретни демографски групи, използвайки истински истории, вместо да се фокусират върху популяризирането на традиционни лозунги. Експертите отбелязват, че технологиите, които се използват, са значително по-сложни, отколкото изглежда на пръв поглед. Специални системи за категоризиране на съдържанието групират записите по различни критерии – възраст, адрес, тематика, емоционално въздействие или обществена група, към която са насочени. Изкуственият интелект на свой ред анализира обществените нагласи и прогнозира кои видеа имат най-голяма вероятност да окажат влияние върху конкретна аудитория. Това позволява на политиците да управляват рекламни кампании за милиони долари с минимална човешка намеса.
Нещо повече – когато наближи някое важно събитие (като дебат или избори), системите са способни почти мигновено да подберат най-подходящите клипове и да ги разпространят в социалните мрежи. Така, кампаниите се приспособяват към всяка ситуация изключително бързо. Критиците на подобни практики предупреждават, че те постепенно размиват границата между изграждането на автентично обществено мнение и внимателно режисираната комуникация. Макар че хората във видеата са реални личности, съдържанието често се подбира, редактира и разпространява от определени политически организации, което поражда много въпроси относно достоверността му. Независимо от това, няма как да се отрече, че успеваемостта на тази стратегия е впечатляващо висока. Това доказва, че в бъдеще политиците ще разчитат не толкова на традиционните реклами, колкото на помощта на високите технологии.
Дийпфейк технологиите
Паралелно с развитието на изкуствения интелект, все по-убедителни стават и т. нар. дийпфейк технологии – изключително реалистични изображения, видеоклипове и аудиозаписи, които могат да представят известни личности в ситуации, които никога не са се случвали. По тази причина политиците, държавните лидери и други обществени фигури започват да изграждат все по-комплексни механизми, с които да се предпазят от подобни измами. Основен елемент от тях е използването на софтуер за откриване на изкуствено генерирано съдържание. Процесът обикновено започва със създаването на подробен профил на човека, който трябва да бъде защитен, като се използват голям брой негови снимки, видеа и аудиозаписи. След това софтуерът започва да следи за подозрително съдържание. При откриване на убедителен дийпфейк юридическите екипи могат незабавно да поискат премахването му от даден сайт или социална мрежа, както и да предприемат други правни действия, преди подвеждащата информация да достигне до голяма аудитория. Въпреки всичко това, открит остава въпросът дали защитните механизми ще успеят да се развиват със същата скорост като генеративния изкуствен интелект.
Между политиката и хумора
Навлизането на интернет културата в политическия живот е още една тенденция, която поражда разпалени дебати. Белият дом, например, често публикува т. нар. мемета, посветени на различни важни решения или събития. Вместо да разчита единствено на официални прессъобщения, администрацията на президента Доналд Тръмп използва визуалния език на социалните мрежи, за да достигне до по-младата аудитория. По този начин някои сложни теми, сред които и тези за военните конфликти по света, се представят по достъпен и забавен начин – подход, който изобщо не се приема еднозначно. Ветерани, историци и експерти предупреждават, че хумористичните публикации омаловажават човешките трагедии и сериозността на войните. Независимо дали това се възприема като иновативен начин за достигане до обикновените хора или като тревожно смесване на развлечението и политиката, въпросната стратегия ясно демонстрира колко силно е влиянието на интернет културата в наши дни.
Споровете около центровете за данни
На пръв поглед центровете за данни изглеждат като напълно обикновени индустриални обекти, но с развитието на технологиите те постепенно се превръщат в тема на оживени политически дебати. Все повече общности са изправени пред избора дали да изградят подобни съоръжения, обещаващи значителни икономически ползи, но също така поставящи на сериозно изпитание местната инфраструктура. Поддръжниците им изтъкват, че центровете за данни носят значителни приходи, привличат дългосрочни инвестиции и създават нови работни места. В същото време, тези съоръжения консумират огромни количества електроенергия и вода, което поражда сериозни опасения за щетите, които нанасят на околната среда. В резултат, предложенията за изграждане на центрове за данни се превръщат в основен акцент по време на местни и регионални избори. В някои държави дори се разглеждат законопроекти, налагащи временно ограничаване или забавяне на строителството на такива обекти, докато не бъдат приети по-ясни правила за развитието и използването на изкуствения интелект. Несъмнено, колкото по-зависими ставаме от модерните технологии, толкова по-разпалени ще са споровете, свързани с тази тема. Истината е, че центровете за данни вече са нещо много повече от амбициозни и скъпоструващи проекти – те са символ на новите политически дилеми, пред които са изправени демократичните общества.
Източник: vesti.bg
