Автор: Ставри Сотиров – Зам.-председател на ПП „Русофили за възраждане на отечеството“, секретар партийна политика и началник на предизборния щаб

За пръв път от 2009 година на последните парламентарни избори българският избирател даде ясна и категорична подкрепа за един политически субект – коалицията „Прогресивна България“. Да, този резултат е преди всичко мажоритарен и се дължи на огромното доверие, което натрупа президентът Румен Радев сред хората през последните девет години. Така че това достатъчно добре говори, както за неговите лични качества, така и за неговото изразено отношение към проблемите и трудностите, пред които са изправени масово българите. Също така за пръв път от началото на демократичните промени на това правителство не му беше даден и три дни толеранс. Още с първите му стъпки то бе подложено на безпрецедентни и яростни атаки, като за целта се редуват внушения с невярна и манипулативна информация. Точно тези, които докараха страната ни до този икономически колапс, точно тези, които ни вкараха в този евроатлантически капан, в който се намираме и нямаме ресурс да се измъкнем от него, са най-яростните критици на това управление. Партиите на досегашното политическо статукво, които заради собственото си политическо и икономическо оцеляване продадоха националните ни интереси за „паница леща“, точно те не се посвениха и всички в хор целенасочено и координирано започнаха да хулят и обругават всяко действие на това управление още от първия му ден. Да, аз също мога да изразя сериозни критики към действията на това управление, като се започне с начина на формиране на кандидатдепутатските листи, последвани след това от назначенията в изпълнителната власт, както и назначенията по стопанските структури на държавата, към икономическата му програма и още куп други решения, но преди всичко трябва да се погледне градивно и да се отговори коректно на редица въпроси като:

• Политическата ни система създадена ли е да функционира като олигархична? Да, тя е олигархична и не Румен Радев е виновен за това;
• Външната ни политика ориентирана ли е геополитически и икономически към сфери на влияния, които губят своето политическо, икономическо и военно преимущество в динамично променящия се и оформящ се като многополюсен свят, и ние като държава може ли да се противопоставим, имаме ли икономическия и военен потенциал да се противопоставим на досегашното статукво? Отговорът, за съжаление, е много горчив. Ние отново сме от губещата страна на историята и нямаме никаква възможност да се противопоставим и не Румен Радев е виновен за това;
• Дефицитът в бюджета не се ли дължи на почти криминалното ни влизане в еврозоната или „клуба на богатите“ ? Да, категорично да, и не Румен Радев е виновен за това;
• Различни НПО-та с чуждо финансиране разпореждат ли се от 30 години в Министерството на образованието? Това доведе ли до срив и девалвиране в образователната ни система, до загуба на традиционни български ценности и като прибавим и деградацията на политическата ни система, наложена от партия ГЕРБ през последните години, и тук въпросът е как и откъде ще дойдат тези нови и подготвени кадри в управлението? Да, и не Румен Радев е виновен за това.

С отговорите на тези въпроси се стига до заключение, че икономическото състояние на България, както и геополитическата ориентация водят до това, че който и да е на власт има много малко ресурс, за да отстоява националните ни интереси и да води независима външна политика. Просто ние сме една зависима държава, вкарана в евроатлантически капан.

За краткото си време във властта това правителство демонстрира твърдост и непоколебимост по разрушаване на модела „Борисов – Пеевски“, както и започна да провежда една много премерена и балансирана външна политика. Именно оттам трябва да се започне. Днес национално отговорното поведение изисква във вътрешен план твърдост при преодоляване на корупционните практики, които разядоха икономиката ни, а във външен план е необходимо България от „йес мен“ поведение да премине към една балансирана, прагматична, предсказуема, достойна и икономизирана външна политика. Първоначално такова поведение демонстрира премиера Румен Радев и трябва да бъде не само поздравен, но и подкрепен. Разбира се с течение на времето това управление ще натрупа и много грешки, затова апелирам към всички национално отговорни партии и организации критиките, които ще отправят, да бъдат градивни и конструктивни, защото залогът е България. И не на последно място все по-ясна става необходимостта от провеждане на Национална кръгла маса. Тази кръгла маса, като вземе предвид всичко, което се случва по света и около нас, трябва да търси и изработи новите актуалните приоритети за страната ни, съобразени с големите геополитически промени. Само обединени може да се измъкнем от евроатлантическия капан, в който сме попаднали.

Историята познава много аналогични ситуации как в трудните времена, когато трябва да се вземат нелеки и опасни решения, се намират личности, които да поемат този кръст. Въпреки десетките години на наложена ни бездуховност България има личности, има лидери, които могат да я изведат от тази безпътица. Все по ясно се очертава и наличието и влиянието на новия така наречен контраелит, на който му предстои да заеме своето място в управлението на държавата и Румен Радев е един от тях.