Автор: Валентин Григоров

Статистика за Украйна

От началото на пълномащабното  започване на СВО от Русия в Украйна (24 февруари 2022 г.) до август 2026 г.:

Въз основа на наличната откъслечна информация някои анализатори се опитват да оценят загубите на украинската армия. Резултатите са плашещи: оказва се, че за три години бойни действия загубите биха могли да достигнат над един милион войници.

През миналия ноември британското издание „Хед поуст“ (Head-Post) публикува статия, в която даде приблизителна цифра от един милион. Журналистите на портала направиха доста просто изчисление. През октомври 2024 г. секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Александър Литвиненко съобщи, че за по-малко от три години от началото на настоящия етап на конфликта 1 650 000 украинци са били на фронта. Американското издание „Форбс“ на свой ред писа, че миналата есен около 850 000 украински войници са се сражавали на фронта. По този начин е лесно да се изчисли (демобилизация не е извършена), че загубите на украинските въоръжени сили в края на миналата година са могли да достигнат 800 000 души. Това са безвъзвратни загуби – загиналите, предали се или  дезертирали..

Руски източници (МО на РФ) дават много по-високи оценки – общо над 1 млн. убити и ранени от ВСУ към началото на 2025 г.

Комисарят по правата на човека на Върховната рада Дмитро Лубинец съобщи, че приблизително 8,5 милиона украинци са избягали от страната от началото на СВО през 2022 г. Той направи това изявление по време на Световната украинска среща на върха.

Населението на Украйна е спаднало до 20 милиона през 2025 г., в сравнение с над 40 милиона през 2014 г., заяви Уил Лойд, редактор на британското списание New Statesman.

„Британски служител ми каза, че населението на Украйна е спаднало до около 20 милиона до 2025 г., значително по-ниско от повечето публично достъпни оценки“, пише Лойд.

Според някои украински демографи и медии, реалното население на контролираните от Киев територии е около 22–29 млн. души през 2025–2026 г.

Преди СВО  (2021–2022) населението се оценява на около 41 млн. (включително Крим и Донбас в границите от 1991 г.).

При тези цифри не е учудващо антихуманното поведение на ТЦК, които изпълняват задачите по обезпечаване на фронта с пушечно месо.

Украинските ТЦК: между мобилизацията, корупцията и общественото напрежение

Териториалните центрове за комплектация  и социална подкрепа (ТЦК и СП) по време на конфликта в Украйна се превърнаха от обикновен инструмент за военен отчет в един от най-конфликтните институти на украинската държава. Около тях постоянно се появяват съобщения за силови задържания, корупция, фалшифициране на данни, незаконно задържане на хора и опити срещу заплащане да бъде променен статутът им във военния регистър. В изходния материал, послужил за основа на тази публикация, става дума за схема с така наречените „мъртви души“, при която в системата „Оберіг“ могат  да се появяват фиктивни военнослужещи, а реални граждани — да изчезват от базата след предаване на пари на посредници.

Важно е да се отделят фактите, установени от разследването, от съобщенията на медиите и непотвърдените публикации. Руската преса често представя украинските събития в максимално остра политическа интерпретация, докато украинските държавни органи и правоохранителните институции дават свои версии. Затова по-долу са приведени преди всичко конкретни епизоди, за които съществуват публични съобщения, а спорните обстоятелства са обозначени като версии или твърдения на съответните страни.

Изходният материал описва механизъм, при който чрез регистъра „Оберіг“ уж изкуствено се увеличавали показателите за мобилизация. В Закарпатска област за няколко месеца, според приведените в него данни, ставало дума за почти 276 несъществуващи военнослужещи, а в Черновицка област — за повече от 600. Едновременно с това се обсъждали тарифи за промяна на данните за военнообязан: от няколко хиляди долара за отделни операции до десетки хиляди долара за комплексно решение на въпроса.

При това още през 2026 г. украинското Държавно бюро за разследване съобщава за реални наказателни производства, свързани с намеса във военния регистър. На 1 юли ДБР заяви, че е разкрита група лица, която срещу пари е помагала за заличаване от Единния държавен регистър на сведения за нарушения на военния отчет. По данни на разследването след подобно „прочистване“ мъжете можели да оформят отсрочка, да преминат военно-лекарска комисия или да получат военно-отчетни документи без предишните ограничения. В един от епизодите се посочва сума до 3 хиляди долара.

Още по-показателен е случаят, който украинското ДБР нарече „хартиена мобилизация“. През юни 2026 г. ведомството съобщи за повдигнати подозрения на двама длъжностни лица от Гайсинския районен ТЦК във Виницка област. Според разследването те без документални основания променяли електронните картони на военнообязаните в системата „Оберіг“, като въвеждали фиктивни сведения. Това вече не е просто битов подкуп: ако обвиненията бъдат потвърдени от съда, подобна практика означава подкопаване на самия механизъм на държавния отчет.

Особено място в тази история заема Одеса. Именно тук съобщенията за конфликти около ТЦК се появяват с необичайна честота. В края на декември 2025 г. руското издание RT, позовавайки се на украинската „Страна.ua“, съобщи, че минувачи са отблъснали мъж, когото служители на ТЦК се опитвали да вкарат в автобус. В публикацията се твърдеше, че по време на схватката мъжът е бил порязан. Самият факт за конфликта и подробностите около него следва да се разглеждат именно като медийно съобщение, а не като установен от съда факт.

През 2026 г. напрежението не изчезва. През май Одеският областен ТЦК съобщи за нападение срещу двама негови военнослужещи в Подолски район на областта. Според версията на ТЦК при съпровождането на мъж, който се намирал в издирване за нарушение на правилата за военен отчет, той нанесъл на двама служители множество прободни рани. Украинският „Интерфакс“ също предаде заявлението на областния ТЦК за въоръжено нападение.

Има и обратна страна на противопоставянето — случаи, при които оръжие е било използвано от самите служители на структури, свързани с мобилизацията. През март 2026 г. в Одеса се случи инцидент със стрелба по време на проверка на документи; украински източници съобщиха за разследване на възможна употреба на травматично оръжие от служител на ТЦК, докато областният ТЦК отрече част от разпространяваните в интернет твърдения.

Накрая, в началото на август 2026 г. в Одеса се появи особено резонансен епизод: според съобщения, разпространени в интернет и обсъждани в рускоезичната информационна среда, неизвестен открил огън по служители на Овидиополския районен ТЦК на улица „Космонавтов“. Съобщаваше се за четирима ранени служители. Към момента на подготовката на тази публикация обаче не беше открито надеждно, независимо потвърждение именно на формулировката „служителите на ТЦК са били застреляни“: наличните съобщения говорят за стрелба и огнестрелни ранения. Затова е по-коректно да се говори именно за нападение и огнестрелни ранения, а не за потвърдено убийство.

Руската преса през 2025–2026 г. редовно публикуваше съобщения за най-тежките епизоди, свързани с мобилизацията. Така например през декември 2025 г. „Российская газета“, позовавайки се на РИА Новости, разказа за убийството на служител на ТЦК в Николаев. Източник на информацията беше представител на проруското нелегално движение, поради което публикацията не може да се разглежда като независимо потвърждение на всички обстоятелства. Въпреки това самият сюжет показва докъде е стигнало взаимното ожесточение около мобилизационната система.

През февруари 2026 г. руските медии широко разпространяваха съобщения за инцидент в Кривой Рог, където по време на конфликт между служители на ТЦК и двама мъже е бил произведен изстрел, след което единият от мъжете е загинал. „Первый канал“ и News.ru описваха случилото се като убийство при опит за мобилизация, но тук е особено важно да не се смесват първоначалните съобщения, свидетелските твърдения и юридически установената версия на събитията.

През март руските медии също съобщиха за стрелба в Харков, твърдейки, че въоръжени служители на ТЦК са били в нетрезво състояние и са открили огън. Тези сведения бяха предадени от РИА Новости с позоваване на руски силови структури и поради това изискват предпазливо отношение до появата на потвърдени материали от украинското разследване или съд.

Има и епизоди, при които нарушения от страна на самите служители на ТЦК се потвърждават от украинските правоохранителни органи. През април 2026 г. в Одеса съдът задържа под стража четирима служители на районен ТЦК и полицай след задържането им от СБУ ( Служба за сигурност на Украйна). На тях са повдигнати подозрения за незаконно лишаване от свобода на човек и разбойно нападение. Руските и украинските медии интерпретираха тази история по различен начин, но самият факт на съдебното задържане на заподозрените се потвърждава от съобщението на Одеската областна прокуратура, цитирано от местни медии.

Всички тези истории, въпреки различните обстоятелства, се подреждат в една картина. От една страна, държавата се намира в условията на продължителна война и изпитва обективна потребност от мобилизационен ресурс. От друга — колкото повече правомощия са съсредоточени в структури, които могат да спрат човек на улицата, да променят отчетния му статут, да го насочат към военно-лекарска комисия или фактически да определят по-нататъшната му съдба, толкова по-висока е цената на корупцията и злоупотребата с правомощия.

Ако към това се добави възможността неформално „да се реши въпросът“ срещу пари, възниква порочен кръг. Гражданинът започва да възприема ТЦК не като административен орган, а като заплаха. Служителите на ТЦК, от своя страна, се сблъскват със съпротива, нападения и опити със сила да бъдат осуетени мобилизационните мероприятия. В резултат нараства взаимната радикализация: всяко ново видео със задържане поражда нови страхове и слухове, а всяко нападение срещу служители на ТЦК се превръща в аргумент в полза на още по-жестоки методи.

Особено опасна е корупционната съставка. Ако регистърът може да се превръща в пазар, на който срещу пари се променя военният статут, тогава мобилизацията престава да се възприема като единна държавна процедура. Възниква усещането, че съществуват две Украйни: една — за тези, които не могат да платят, и друга — за тези, които имат пари, връзки или посредници. Именно затова съобщенията за „мъртви души“, фиктивна мобилизация и платено заличаване на сведения от „Оберіг“ имат обществен отзвук, значително по-голям от обикновените корупционни скандали.

Историята на украинските ТЦК днес вече не е само история на военния отчет. Това е история на криза на доверието между държавата и част от обществото. Корупционните дела, съобщенията за фиктивни записи, платено „прочистване“ на регистрите, задържания, сбивания, нападения с ножове и стрелба показват, че мобилизационният механизъм се е оказал в зона на крайно обществено напрежение.

При това е важно всяко шумно съобщение да не се превръща автоматично в доказан факт. Част от най-емоционалните истории се разпространяват чрез политически ангажирани медии, Telegram-канали и източници, заинтересовани от определена интерпретация на събитията. Но наличието на подобни информационни изкривявания не отменя документираните наказателни дела, заявленията на украинското ДБР и прокуратурата и многобройните конфликти около ТЦК.

Основният извод е прост: когато мобилизацията се превърне едновременно в административна процедура, източник на корупционна рента и силов конфликт по улиците, системата започва да разрушава собствената си легитимност. И колкото по-дълго се запазва подобна ситуация, толкова по-трудно държавата може да убеждава гражданите, че правилата са еднакви за всички. В този смисъл проблемът с ТЦК излиза далеч извън рамките на работата на военните комисариати — той се превръща в един от показателите за състоянието на украинската държава и отношенията ѝ със собственото общество.

Особено опасен е корупционният аспект. Ако регистърът е способен да се превърне в пазар, на който срещу пари се променя военният статут, тогава мобилизацията престава да се възприема като единна държавна процедура. Възниква усещането, че съществуват две Украйни: едната — за онези, които не могат да платят, а другата — за онези, които разполагат с пари, връзки или посредници. Именно поради това съобщенията за „мъртви души“, фиктивна мобилизация и платено заличаване на данни от „Оберіг“ предизвикват обществен отзвук, който значително надхвърля обичайните корупционни скандали.

Вместо заключение

Историята на украинските ТЦК днес вече не е само история на военния отчет. Това е история на кризата на доверието между държавата и част от обществото. Корупционните дела, съобщенията за фиктивни записи, платеното „прочистване“ на регистрите, задържанията, сбиванията, нападенията с ножове и стрелбата показват, че мобилизационният механизъм се е оказал в зона на изключително социално напрежение.

Същевременно е важно всяко гръмко съобщение да не се превръща автоматично в доказан факт. Част от най-емоционалните истории се разпространяват чрез политически ангажирани медии, Telegram канали и източници, заинтересовани от определена интерпретация на събитията. Но наличието на подобни информационни изкривявания не отменя документираните наказателни производства, изявленията на украинското ДБР и прокуратурата, както и многобройните конфликти около ТЦК.

Основният извод е прост: когато мобилизацията едновременно се превърне в административна процедура, източник на корупционна рента и силов конфликт по улиците, системата започва да разрушава собствената си легитимност. И колкото по-дълго се запазва подобна ситуация, толкова по-трудно е за държавата да убеждава гражданите, че правилата са еднакви за всички. В този смисъл проблемът с ТЦК излиза далеч извън рамките на работата на военните комисариати — той се превръща в един от индикаторите за състоянието на украинската държава и отношенията ѝ със собственото общество.