Автор: Станимир Сотиров
В две публикации представяме анализ на посещението на Ван И, министър на външните работи на Китайска народна република, в България на 19 октомври 2026 г., в който авторът акцентира върху въпросите за отношенията между между Европейския съюз и Китай и мястото на България в тях, които излизат на повърхноостта след разговорите на Ван И с президента Илияна Йотова, министър-председателя Румен Радев и министъра на външните работи Велислава Петрова.
Станимир Сотиров е на 25 години. Завършил е икономика на английски език в Университета за национално и световно стопанство в София. В момента учи магистатура по Международни икономически отношения в същото висше училище.
Политическото измерение: какво означава визитата за мястото на България в Европа?
Посещението на Ван И има значение не само за двустранните отношения. То се вписва в по-широкия въпрос как Европа да поддържа икономически отношения с Китай, като същевременно защитава собствената си икономическа и технологична сигурност.
България може да бъде посредник за диалог:
България е член на ЕС и НАТО, но поддържа дипломатически отношения с Китай и има установено стратегическо партньорство с Пекин от 2019 г. По време на срещите на 19 октомври българската страна подчерта подкрепата си за открит и конструктивен диалог между ЕС и Китай. Това отваря възможност България да участва активно в европейския дебат за търговията, инвестициите, технологичното сътрудничество и международната сигурност.
Подобна роля обаче има смисъл, само ако страната действа с ясни цели и координира позициите си с европейските партньори. България не разполага сама с тежестта да променя глобалните отношения между Брюксел и Пекин, но може да защитава конкретни български интереси в рамките на общата европейска политика.
Стратегическото партньорство не означава политическо обвързване: В дипломатическия език изразът „стратегическо партньорство“ обозначава широк обхват на сътрудничество. Сам по себе си той не означава военен съюз, автоматична подкрепа за позициите на другата държава или отказ от съществуващи международни ангажименти.
България може да развива икономически отношения с Китай, като продължава да изпълнява задълженията си към ЕС и НАТО.
Същевременно трябва да е ясно, че по някои международни въпроси интересите и оценките на София, Брюксел, Вашингтон и Пекин могат да се различават. Именно затова устойчивото партньорство изисква диалог, прозрачност и предварително определени граници на сътрудничеството.
Войната в Украйна и отношенията с Пекин:
Войната в Украйна беше сред темите на разговорите между Ван И и българските представители. Президентът Йотова и китайският външен министър обсъдиха необходимостта от дипломатически усилия за разрешаване на конфликтите.
За България е важно да поддържа комуникация с Китай, който има значително международно влияние и отношения с Русия. Това може да създава дипломатически канали за обсъждане на редица въпроси, свързани както с икономиката, така и със сигурността на страната ни.
Какви рискове трябва да бъдат отчетени?
Икономическото сътрудничество с Китай не е лишено от рискове – търговски дисбаланс, зависимост от доставчик, технологични рискове, европейски регулаторни конфликти и др. Те не са основание за автоматично отхвърляне на инвестициите, но трябва да бъдат оценявани преди вземането на решения.
Какво конкретно би трябвало да направи България след посещението?
Дипломатическата визита ще има трайно значение, само ако бъде последвана от практическа работа. Ето шест направления, в които правителството би могло да превърне политическите заявления в измерими резултати:
- Конкретен списък с инвестиционни проекти:
Да бъдат определени приоритетни проекти в енергетиката, електрониката, машиностроенето, логистиката и технологиите, като за всеки има оценка на разходите, очакваните работни места и ефекта върху износа.
- Преговори за достъп на български продукти:
Да се изготви списък с конкретни храни и други стоки, за които са необходими регистрации, сертификати или промени в процедурите за достъп до китайския пазар.
- Партньорства в енергетиката с ясни гаранции:
Да се търси не само внос на батерии и оборудване, но и инженерна поддръжка, обучение, сервизни центрове, рециклиране и защита на критичните системи.
- Инфраструктурни проекти с прозрачни условия:
Всяко предложение за пристанища, железници или логистични центрове да бъде подложено на икономическа оценка, публичен контрол и проверка за съответствие с европейските правила.
- Технологичен и образователен обмен:
Да се насърчават съвместни лаборатории, научни проекти и програми за подготовка на инженери и специалисти, при ясни правила за интелектуалната собственост и сигурността на данните.
- Публичен отчет за постигнатото:
Всяка година да се публикуват данни за реално вложените средства, новите работни места, износа, участието на български фирми и изпълнението на подписаните договори.
Директната въздушна линия София – Пекин: символ или реална икономическа полза?
Една директна линия може да улесни бизнес пътуванията, контактите между университети, туристическите посещения и участието в международни изложения.
Тя би могла да бъде полезна и за инвеститорите, които искат да поддържат редовни контакти с българските си партньори.
Но икономическата ѝ жизнеспособност зависи от търсенето, оперативните разходи, договореностите между авиокомпаниите и достъпа до летищни слотове. Затова откриването на линията трябва да бъде разглеждано като възможен инструмент за развитие, а не като самостоятелна гаранция за повече инвестиции.
Какво означава визитата за обикновения български гражданин?
Големите дипломатически събития често се измерват с броя на срещите и официалните заявления. За гражданите обаче най-важни са практическите резултати. Ако сътрудничеството с Китай доведе до нови производствени мощности, може да има повече работни места и търсене на квалифицирани специалисти. Ако се развият местни доставчици и износът, това би могло да подкрепи малките и средните предприятия. Инвестициите в съхранение на електроенергия биха могли да допринесат за по-гъвкава енергийна система. Подобряването на транспортната инфраструктура може да намали някои логистични разходи, а по-широкият достъп до пазари да създаде нови възможности за производителите.
Има и обратна страна. Ако инвестициите не са достатъчно прозрачни, ако местните фирми не участват или ако проектите се окажат икономически неизгодни, обявените ползи може да не се реализират. Затова най-добрият критерий за оценка е прост: какво действително се променя в производството, заетостта, доходите, инфраструктурата и конкурентоспособността на България?
Заключение: възможност за прагматична външна политика?
Посещението на Ван И на 19 октомври 2026 г. потвърди готовността на България и Китай да развиват отношенията си в области като търговията, инвестициите, енергетиката, технологиите, образованието и свързаността между Европа и Азия. То даде и възможност за обсъждане на различията по международни въпроси чрез дипломатически диалог. Истинският успех на посещението няма да се измерва с дипломатическите формулировки, а с това дали след шест месеца, една година или три години ще има повече български стоки на китайския пазар, повече качествени работни места, повече инвестиции в реално производство и по-висока добавена стойност за българската икономика.
Ако тези резултати се появят, визитата ще е допринесла за развитието на страната. Ако остане само на равнището на декларации и добри намерения, икономическите възможности ще останат предимно на хартия.
