„Редуцирайте пенсионерите!“
д-р Радко Ханджиев
(актуализиран откъс от доклад, изнесен на 23.10.2021 г. на академична конференция на тема „Демографският срив на България: Възможни решения и практически стъпки за изход“, изд. „Мултипринт“, С., 2022 г.)
Физическото елиминиране на „неудобни“ маси от човешки същества не е патент на нацизма. В продължение на столетия това е политика на колонизаторите – англосаксонски, холандски, френски, белгийски и други, които чрез болести, насилия и глад „редуцират“ стотици милиони коренно население на Америка, Азия, Африка, Австралия. Така че нацизмът следва утвърдените практики на своите духовни предшественици. Газовите камери са само част от инструментариума. Много повече милиони са „редуцирани“ чрез изкуствено създавани и насилствено налагани условия на живот, които да водят до физическото им унищожение.
На Нюрнбергския процес индустриалният магнат Алфред Круп е осъден на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото през Втората световна война ползвал труда на концлагеристи срещу възнаграждение, което не им осигурявало възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работата, следствие на което те умират от изтощение. Възражението на Круп, че ползвал това, което му предоставяло германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието от съда, защото има морални принципи.
В наши дни духовните наследници на нацизма отдавна са потъпкали всякакви морални принципи и норми. Убиват не с газови камери, а „демократично“, с „ценности“, „добри европейски практики“, с бавното, но системно налагане на заплахи и насилие, а през последните години – и с бустерни „ваксини“. Схемата е известна: насилствено налаганите против волята на хората условия от неблагоприятно социално-икономическо, административно или друго естество пораждат стресогенни фактори, които са в корелация с отключването на определени заболявания и могат да доведат до преждевременна смърт. Тази схема се прилага не само в България, а и в почти всички страни на Евросъюза и по света.
Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от незаразните хронични заболявания (НХЗ) – ракови, диабет, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообращението, хронични респираторни заболявания и др., които се отключват най-вече от рискови фактори, налагани от неблагоприятната социална среда, външни дразнители, нагнетяване на страх и пр. В Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите (по индекса DALY).[1]
Специално в България, изкуствено създаваните и насилствено налагани рискови и стресогенни фактори водят до скокообразен ръст на НХЗ и атакуват най-вече възрастните и хората с увреждания. А те са над два милиона или една трета от населението на страната. Оттук и изключително високата смъртност, която поставя България сред държавите с най-мащабно лишаване от правото на живот на собственото ѝ население. Несъмнен е изводът, че наложеният на страната ни модел в най-висока степен убива хора.[2] Как се осъществява този модел?
„Редуцирайте пенсионерите си!“
Такъв съвет дава през 1998г. г-жа Ан Макгърк – шеф на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България. Според преценките на фонда, през следващите три десетилетия хората в трудоспособна възраст ще намалеят с една четвърт; ergo, ще се увеличи броят на пенсионерите и оттам – социалните разходи на държавата. За да се съкратят пенсионните разходи, „неудобнитe“ пенсионери трябвало да бъдат „редуцирани“, сиреч – физически елиминирани. Това на прав текст е смисълът на казаното от г-жа Макгърк на премиера Иван Костов. Казва му го императивно, на четири очи. Запис няма. Има резултати.
Режимът на премиера Костов чинно започва да изпълнява „съветите“ на г-жа Макгърк за „редуциране“ на пенсионерите: вдигат се таксите за ток, увеличава се пенсионната възраст, „реформира“ се пенсионното осигуряване така, че размерът на пенсиите на стотици хиляди български граждани рязко пада. Трикът е с ратифицирането на Eвропейската Социална Харта (ЕСХ).[3]
Някой би възразил: какво лошо има в това? Лошото е, че законът за ратифицирането е приет с такива мащабни резерви, които обезсмислят социалните норми на ЕСХ: с тези резерви, възрастните и инвалидите се лишават от социална закрила, достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване – права, които са неотменими и конституционно гарантирани в чл. 51 и 52 на КРБ.
Нещо повече, властниците от СДС приемат ЕСХ само като „декларация на целите“ и въобще нямат намерение да я изпълняват. Не считат, че възрастните имат право на достатъчно средства, за да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот;[4] че инвалидите имат право на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото,[5] както е разписано в ЕСХ. В ход е пусната и
Лъжата за т.нар. швейцарско правило
Основни принципи на пенсионното осигуряване в Швейцария нямат нищо общо с българските ментé-правила. Размерът на швейцарската пенсия трябва да покрива основните нужди на лицето така, че да запази жизнения му стандарт отпреди пенсионирането! А „златното швейцарско правило“ предвижда всяка година пенсиите да се увеличат с 50% от инфлацията и 50% от нарастването на осигурителния доход. Всеки грамотен човек може да се запознае със швейцарската система. Пълният ѝ текст на френски е в https://www.fedlex.admin.ch/eli/cc/63/837_843_843/fr, а на немски – в http://www.admin.ch/ch/d/sr/831_10/a33ter.html.
Първата стъпка за „редуциране“ на пенсионерите и инвалидите следователно е направена от режима на Иван Костов. Но изглежда не е била достатъчна за новите ни „партньори“, защото изискванията към следващият режим – този на Сакскобургготски, са да хариже на чужденци доставките на електроенергия и телекомуникациите, та „редуцирането“ да обхване всички български граждани. Стъпили веднъж в страната, енергийните башибозуци безнаказано, без наше знание и съгласие, вдигат „цените“ чрез държавните инструменти на мафията – ДКЕВР/КЕВР и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с мълчаливото съучастие на съдебната власт, а чрез частните съдебни изпълнители режат от пенсиите и помощите за пенсионери и инвалиди, секвестират дори имотите им. Иначе казано, ботушът на мафията безнаказано вилнее по цялата страна, сее смърт и мизерия. Задачата спусната от Ан Макгърк за „редуциране“ вече обхваща цялото население и продължава чинно да се изпълнява до днес.
„Редуцирането“ продължава
Особено зловредни за гражданите и обществото са налаганите от изпълнителната власт подзаконови актове. Разбира се, в правомощията на Министерския съвет и министрите е да приемат постановления, разпореждания и решения, да издават правилници, наредби, инструкции и заповеди, но само въз основа и в изпълнение на законите (чл.чл. 114, 115 на КРБ). Такива актове не могат пряко да пораждат правно действие, защото единствено „Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите“ (чл.86, ал.2 на КРБ) и защото разпоредбите на Конституцията са заповедни и имат непосредствено действие!
Иначе казано, актовете на изпълнителната власт (вкл. на общинските администрации), не могат пряко да задължават гражданите и обществото. Предназначението им е да подпомагат и улесняват държавните и общинските служители в действията им по прилагане на законите. Не би могло и да бъде другояче. Изпълнителната власт затова се нарича изпълнителна, за да изпълнява волята на народа така, както е заповядано в Конституцията.
Но реално, администрацията и съдопроизводството най-често се позовават и приемат решенията си не на основание на законите, а на подзаконови актове. Като например Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), приет с ПМС №343/2004г. Чл. 14, ал.3 на този „правилник“ принуждава лица с ампутиран крак или ръка и с пожизнено издадени от ТЕЛК Експертни решения, да се явяват на всеки 5 години пред чиновниците на регионалните дирекции „Социално подпомагане“, за да „доказват“, че не им е пораснал крак или ръка! Това не само е гавра с човешкото достойнство; поставяйки инвалидите в по-неблагоприятно третиране (дискриминация) по смисъла на чл.4 от ЗЗДиск (ДВ, бр. 68/2006), овластеният чиновник престъпва и върховенството на закона. Несъмнено, тоя узаконен произвол води до „редуциране“ на най-уязвимите групи – пенсионери и социално слаби.
Или, противоправните действия на длъжностни лица на НОИ, когато изнудват кандидат-пенсионери да представят Осигурителна книжка за периоди на трудово правоотношение преди 31.12.1999г. Знайно е, че преди приемане на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ, бр. 110/1999г.), осигуряването на работещите бе задължение на работодателя. Знайно е също, че в десетилетието след политическата промяна от 1989г. хиляди стопански субекти бяха ликвидирани. Книжата им или са унищожени, или архивирани в сгради на различни места в страната (едно от които е някакво кюстендилско село). За кандидат-пенсионерите практически е невъзможно да издирват доказателства за осигуряването им преди 31.12.1999г. Затова в § 9, ал.1 от ПЗР на КСО законодателят разумно приема: „Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.“ Смисълът на тази разпоредба е ясен: надлежно оформена съобразно изискванията на закона трудова книжка е годно доказателство за вписания в нея трудов, респ. осигурителен стаж. Иначе казано, не е необходимо представянето на осигурителна книжка. Това становище е възприето като константна съдебна практика, вкл. и с решения на ВАС. Въпреки това – в престъпване на закона, длъжностни лица на НОИ продължават да изнудват кандидат-пенсионери с искания за Осигурителни книжки за периоди преди 31.12.1999г. и не зачитат трудовият им стаж преди тази дата. Практиката показва, че това е политика на ръководството на НОИ, толерирана от най-високо място. По такъв начин десетки, ако не и стотици хиляди граждани, се обричат на мизерно съществуване и мъчително „редуциране“.
Или, противоправните действия на длъжностни лица на НАП, когато изнудват граждани, завърнали се в България, след като са били принудени да работят за насъщния 20 или 30 години в страни на ЕС (където са плащали данъчни и здравно-осигурителни вноски), отново да плащат огромни суми, под предлог, че в системата на НАП (задължително свързана с данъчните служби на страните-членки по силата на ЕС Регламенти!) нямало данни за здравното им осигуряване за последните три години. И ги лишават от правото на личен лекар, от конституционно гарантираното им неотменимо право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване (чл.52, ал.1 от КРБ) докато не платят рекета! Практиката показва, че тази политика на „началниците“ от НАП също се толерира от най-високо място. И тази гавра с човешките права генерира стресогенни фактори водещи до „редуциране“!
Нека посочим още един – на пръв поглед незначителен факт: през май 2022 г. Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“, съгласувано със Съюза на българските журналисти, „Съюза на пенсионерите-2004″, Граждански форум „Промяна“, Гражданско движение „Днес“, сезират почитаемият г-н Милен Матеев от партия „ПП“ – председател на Комисията по конституционни и правни въпроси към 47-то НС, с предложение по чл. 45 от КРБ за допълване чл. 310, ал.1, т.5 на ГПК. Смисълът на предложението е искове на пенсионери и лица с увреждания да се разглеждат по реда на бързото съдебно производство. Мотивите са, че близо една трета от българските граждани – предимно социално слаби пенсионери и лица с трайни увреждания, които по смисъла на чл. 51, ал.3 на КРБ са под особената закрила на държавата и обществото, а Законът за хората с увреждания (ЗХУ) им гарантира индивидуален подход и подкрепа, често са обект на посегателства от страна на монополисти, овластени чиновници или на икономически силни субекти. Производствата по предвидения в ГПК исков ред понякога се точат с години и много от потърпевшите не доживяват до крайно решение. Затова се предлага такива лица да могат да търсят възстановяване на нарушените им права по реда на бързото съдебно производство, равнопоставено с физическите и юридическите лица по чл. 310 ал.1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 на ГПК. Предложението е администрирано с вх. №ПГ-47-228-00-91/01.06.2022г. Г-н Матеев нито ни отговори, нито го внесе в пленарна зала за гласуване.
След конституиране на 48-то НС сезиран бе и почитаемият г-н Вежди Рашидов от партия ГЕРБ – председател на НС. Но същото предложение сега се администрира с нов №ПГ-48-328-00-10/17.01.2023г., което навежда на извод за липса на координация в администрацията на НС. От г-н Рашидов също няма отговор. На наше напомнително писмо дали г-н Рашидов е информиран, че предложението вече е било администрирано на 01.06.2022 г. с вх. №ПГ-47-228-00-91, но законодателите в 47-то НС не са показали нужната дължима отговорност към пенсионерите и лицата с трайни увреждания; както и дали е разпоредил предложението незабавно да бъде внесено за гласуване в пленарна зала; получихме флагрантен отговор от г-жа Хризантема Николова – директор на „Парламентарна канцелария“, че правомощията ѝ не включвали проследяване пощата на г-н Рашидов!?
Привеждаме само малка част от хилядите подобни актове на нашите, божем, законодатели и администратори, действията на които обективно отключват стресогенни фактори водещи до „редуциране“ на населението, така както е заповядано от г-жа Макгърк и нейните господари. Като добавим и официално толерирания произвол на овластени чиновници получава се – нека я наречем
Хранителна верига на редуцирането
Неотдавна Евростат публикува данни на базата на прогнозата на ООН за 2022г., сочещи 27% физическо елиминиране населението на България през годините на т.нар. преход.[6] Може да се твърди следователно, че от общата загуба на 27% (или 2 166 696 души!) от населението ни, най-значителен е делът на пенсионерите и инвалидите, доколкото те са най-многобройната и най-уязвимата обществена група. А Европейската комисия, която често глаголи за правата на човека, мълчаливо допуска фрапиращото суспендиране на неотменимите човешки права на пенсионерите и инвалидите, с което на практика насърчава „редуцирането“!
Виждате, драги пенсионери и хора с увреждания, че всички докопали се до властта партии на прехода – СДС, НДСВ, тройната коалиция, ГЕРБ, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, с охота изпълняват поръченията за ликвидиране на България.
Някои от тези партии да са предложили отмяна на геноцидните, по същество, резерви в Закона за ратифициране на Eвропейската Социална Харта?
Да са предложили отмяна на идиотската разпоредба инвалиди с ампутиран крак или ръка и с пожизнено издадени от ТЕЛК Експертни решения, да се явяват на всеки 5 години пред чиновниците на регионалните дирекции „Социално подпомагане“, за да „доказват“, че не им е пораснал крак или ръка?
Да са поискали санкционирането на чиновниците от НОИ или НАП, които рекетират възрастни и инвалиди?
Няма и помен от реална защита на пенсионерите и инвалидите, каквато императивно е заповядано в КРБ!
Има празно говорене – бла-бла-бла!
Има „актуализиране“ на геноцидните резерви, но не се иска прогласяването им за НИЩОЖНИ!
На тях не им пука за пенсионерите, не им пука за възрастните хора, не им пука за инвалидите! Те изпълняват заповядания отвън сатанински план на неолибералните глобалисти за „нулиране“ на доходите и имуществата, „редуциране“ на населението, заличаване националните традиции, на хилядолетно оформилите се традиционни ценности.
Може ли да дадем отпор на тези майкопродавци? Да защитим живота си? Да защитим живота и бъдещето на нашите деца и внуци? Да възродим Отечеството?
Отговорът на този въпрос виси като Дамоклиев меч пред всички нас на 2 април 2023 година…