ДАЛИ китайската икономическа машина не е на път да блокира? Именно към това ни насочва неспирният поток от песимистични, дори тревожни анализи и коментари, публикувани през цялата 2023 г. Според Джо Байдън, президент на САЩ, китайската икономика приличала на „бомба със закъснител“ (1). Икономист се задоволи да постави на първа страница от корицата си въпроса Peak China? (Не стигна ли Китай до своя апогей?) (13 май). Същият израз, но без въпросителен знак, бе използван миналата година в издание, привлякло вниманието на Вашингтон, чиито автори са политолозите Хал Брандс и Майкъл Бекли (2). Според последните Китайската народна република (КНР) вече се превръща в „залязваща, но упорстваща“ сила, чиито разочаровани амбиции ще подхранят войнствеността ѝ през следващите години.
Мрачната картина основателно може да ни изненада, най-вече поради факта, че икономиката на страната отчита над 4% ръст на БВП между януари и септември 2023 г. (т.е. повече от 5% на годишна база). Песимистичните прогнози за Китай са повтарящ се рефрен в западните медии. Твърдеше се, че икономиката на страната била застрашена, през 2000-те години – от „прегряване“; през 2009–2010 г. – от световната финансова криза и свиването на международната търговия; през 2015–2016 г. – от прекалена задлъжнялост и изтичане на капитали. През 2012 г. Монд излезе със заглавие „Китай: държавният капитализъм се пропуква“ (3). А същевременно публичният сектор никога не е разполагал с такова изобилие от богатства: 308 300 милиарда юана (около 40 000 милиарда евро) собствени активи на нефинансовите държавни предприятия в края на 2021 г., т.е. близо 3 пъти повече от китайския БВП (4) и 15 пъти повече от френския. Общият обем на икономиката нарасна два пъти между 2010 и 2022 г., според Световната банка (5).
Посочените диагнози за криза и стагнация невинаги са достоверни, но безусловно са подходящи да внесат успокоение сред западните елити, които ги изготвят и четат. Дали не се надяват, че народната република играе по японския сценарий от 90-те години на миналия век? През 80-те години много наблюдатели си представяха, че финансовата и промишлената мощ на Япония ще надхвърли тази на САЩ – Japan as Number One бе заглавието на известна книга, публикувана в Америка (6). Прогнозите обаче бяха опровергани след предизвиканото от САЩ повишаване на курса на йената, последвано от спукването на балона на недвижимите имоти и дълги години дефлация.
С риск да охладим някои прозападни надежди, този исторически паралел няма голяма вероятност да се сбъдне. Китай е 11 пъти по-многолюден и далеч под нивото на развитие на японската си съседка по онова време. Освен това геополитическите позиции на двете страни са съвсем различни: от едната страна – решително необвързан комунистически режим, от другата – непоклатим съюзник на западния блок. Не става дума да се отричат сериозните слабости и уязвимостта в краткосрочна и дългосрочна перспектива. А за това, че те следва да се разглеждат в специфичния вътрешен контекст на страната.
„Окосяване на дивия чесън“
СЕГАШНАТА китайска икономика съчетава в най-висока степен пазарни отношения и държавно участие – с което оборва предубеждението, че съществува непреодолимо вътрешно противоречие между повече пазар и повече държава. Огромна част от стоките и услугите се продават и купуват свободно, включително човешкият труд (при значително по-слабо защитени трудови права в сравнение с Европа). Данъчната тежест върху физическите лица е слаба, преразпределението на богатството е ограничено, а подоходните различия – значителни. Тези няколко фактора са достатъчни да покажат, че в случая сме много далеч от идеята за социална държава или държава на благоденствието (държава провидение).
Същевременно публичната власт се вгражда в икономическия живот до степен, която е неприемлива за сегашния западен капитализъм – по-скоро бихме я сравнили с френския дирижизъм през Тридесетте славни години (1945-1975 – бел. прев.). Всички селски и градски земи са под контрола на местните органи, които отпускат права за ползване на земеделците и строителните предприятия. През 2021 г. повече от 323 000 предприятия (основни и филиали), контролирани от държавата, действат на различните равнища на икономиката, особено в структуриращите отрасли (инфраструктури, енергия, тежка промишленост) и финансите (7). Частните предприятия не убягват от държавния контрол, под който попадат под формата на договори, субсидии или публични кредити, но също понасят спънки или наказания, за което свидетелстват мерките, предприети срещу Джак Ма и създадената от него групировка „Алибаба“ (8).
Описаната специфика на китайската икономическа конфигурация непременно трябва да се отчита при анализа на предизвикателствата, очертаващи се пред страната. Това позволява да се различат краткосрочните икономически затруднения, породили прогнозите за криза, от някои по-трайни фактори, съчетаващи опасения, свързани с демографията, работната сила или иновациите.
Задържането на икономическото развитие през 2022 г. и началото на 2023 г. може да се обясни с два фактора: последствията от ковид пандемията и кризата в строителството. Първият доведе до механичен спад на активността поради проточилата се до декември 2022 г. карантина, като същевременно намаля и износът на стоки, стигнал до рекордни нива, докато самите западни потребители бяха ограничени. При втория фактор свиването на строителните дейности оказа чувствителен ефект, тъй като от две десетилетия насам на този сектор се пада голяма част от икономиката на страната: почти 30% през 2010-те години, ако включим, освен самото строителство, и материалното снабдяване (производство на цимент, желязо и др.) и реализацията (продажби, управление, поддръжка) (9), срещу 15 до 20% в Европа. Дълго време местните власти, инвеститорите, публичните банки и частните лица залагаха на тази дейност, като прибягваха към задлъжнялост, често зле управлявана. Междувременно, през август 2020 г., централната власт се запретна да възпре тенденцията, като прекрати достъпа до някои кредити за някои от най-задлъжнелите групировки – на първо място „Евъргранд“, която не успя да изплати част от задълженията си през следващата година (10). В отговор на това упражнение по „коригиране“, твърде типично за сектор, попаднал в прицела на властите, вече трета година трансакциите и инвестициите показват рязък спад, което води до съответно свиване на растежа. Остава да разберем докъде имат намерение да стигнат властите през идните години, за да се облекчи задлъжнялостта на строителната индустрия и да се намали икономическият ѝ отпечатък.
Освен гореизложеното, КНР се сблъсква с предизвикателства от структурен характер, които подлагат на изпитание способността ѝ да догони равнището на богатство на най-напредналите западни и азиатски държави. Растежът бе сведен от средно 10% през 1990-те и 2000-те години на 7 до 8% през 2010, а понастоящем на около 5%. Това може да изглежда успешно, дори завидно, според различните гледни точки. Трябва обаче да бъдат разбрани конкретните механизми на този спад, превърнал се в тенденция.
През 80-те и 90-те години на миналия век двата основни двигателя на китайските постижения бяха преходът на работна ръка от земеделието към промишленото производство и наваксването на нивото на производителност: зараждащата се пазарна икономика налага, често болезнено, нови норми на организация на производството. А през 2000-те години тези два катализатора минаха на втори план, тъй като миграцията от селата към градовете бе вече относително напреднала, докато повишаването на производителността е толкова по-трудна задача, колкото повече расте общото ниво на развитие на дадено общество.
От двадесетина години насам растежът се дължи главно на трети фактор – безпрецедентния ръст на наличния физически капитал (сгради, съоръжения, инсталации). Израз на това е високият процент инвестиции, над 20% от 2003 г. насам (срещу 15 до 25% в западните икономики), в противовес на потреблението на семействата. Тези средства до голяма степен се финансират от дълга, без непременно да се насочват правилно: отклоненията в сектор строителство са достатъчен пример.
Трябва също да се упомене демографският въпрос. Ясно е вече, че ниската раждаемост в Китай – процент на плодовитост от 1,1 дете на 1 жена през 2020 г., въпреки отпадането на политиката за единствено дете в семейството – ще се отрази допълнително върху процента на активното население, започнал да спада още през 2016 г., както и върху броя на общото население, чийто спад бе отчетен през 2022 г. По принцип намаляването на броя на новопостъпилите на пазара на труда би могло да ускори миграцията от селото към града и да повлияе благоприятно върху пазара на труда, тъй като промишлеността и услугите в градовете продължават да набират работна ръка.
Наблюдава се обаче точно обратното: забавен ръст на мигриращото към градовете трудоспособно селско население, тъй наречените mingong, и увеличаване на броя на младите безработни между 16 и 24-годишна възраст в градовете – от 10% в началото на 2019 г. до 21% през юни 2023 г., съгласно последните известни статистически данни, преди централната власт да прекъсне публикуването им. По китайските социални мрежи се откроява растящо чувство на безнадеждност сред новите поколения. Ожесточената конкуренция често се определя като „инволюция“ (nèi juǎn) – термин, добил популярност за заклеймяване на отчуждаващите обществени последици от бясното съперничество на всички срещу всички. Нерядко се използва метафоричният израз „окосяване на дивия лук“ (gē jiǔcài) – популярен китайски зеленчук, възстановяващ се след окосяване – по аналогия с масовите уволнения на еднократно нает персонал.
На практика икономиката се оказва все по-малко способна да поглъща допълнителна работна сила. В промишлеността това се обяснява отчасти с автоматизацията и настоящия преходен период, характерен с отпадане на ниско платените ръчни дейности, изискващи многочислен персонал (текстилни играчки, сглобяване на електронни изделия), и преминаване към по-доходоносни операции, задоволяващи се с по-малък брой работници (например производство на батерии или на полупроводници). Технологичният прогрес води към замразяване, дори намаляване на броя на заетите в промишлеността. Същевременно младите поколения, независимо от образователното им равнище, са все по-малко готови да приемат безрезервно заводския живот и казарменото всекидневие (работнически столове, общежития, работа на смени), което той предполага.
Що се отнася до заетостта в третичния сектор, тя включва две категории: от една страна – високо квалифицирани служители с „бели якички“, недостатъчен брой позиции за поглъщане на многочислените и растящи отряди на випускниците на висшите учебни заведения (11,6 милиона дипломирани през 2023 г.), от друга страна – обслужващи звена от свръхексплоатирани пролетарии, с характерните за тази категория дистрибутори на стоки и услуги по домовете, с непоносимо работно време, яхнали скутери и задъхани по стълбищните клетки.
„И все пак тя расте“
НЕЗАВИСИМО от медийните заклинания, предизвикателствата не са именно тези, за които обикновено се говори. Финансов крах, най-често прогнозиран от западните медии, е малко вероятен, доколкото основните кредитори (преди всичко банките) и голяма част от длъжниците са публични оператори, чиито дейности могат при нужда да бъдат координирани от властите (11). Не по-малко неубедителна изглежда разпространената във Вашингтон теза, според която КНР била вече залязваща сила. Въпреки неблагоприятната демография и насрещните геополитически ветрове (американски технологични санкции, растящ протекционизъм), икономиката ѝ продължава да се развива – с по-бавни темпове от предишните, но изпреварвайки отчитаните в западните икономики. Настоящите „корекции“ в строителството, стига да бъдат доведени до край, позволяват да прогнозираме дори по-качествен растеж, насочен приоритетно към догонване на върховите технологични постижения и промишлени иновации, вместо към разчистване на терени с булдозери и багери. Разходите за научни изследвания и развитие възлизат понастоящем на 2,6% от китайския БВП (повече отколкото във Франция), срещу 0,9% през 2000 г.
На твърденията, че липсва жизнен капацитет на китайската икономика, сме изкушени да отвърнем „И все пак тя расте“, напомняйки че промишлеността ѝ генерира днес добавена стойност колкото тази на Европейския съюз и САЩ, взети заедно (12). Както при новата зелена икономика (възобновяеми енергийни източници, акумулаторни батерии), така и при вече утвърдени промишлени производства (средства за производство, електроника) китайският производствен капацитет не намалява, а напротив. За това свидетелства и китайско-европейският рекорден търговски дефицит от 396 милиарда евро през 2022 г.
Сложността на избрания модел за развитие навежда по-скоро на други фактори, по-специално на неспособността на една икономическа структура в процес на развитие да създава достатъчно качествени работни места за задоволяване на нуждите и стремежите на новите поколения. Макар по-добре обучени и квалифицирани от своите родители и прародители, те не остават незасегнати от безработицата, недоимъка и разочарованието. Но тези предизвикателства, съчетаващи изисквания в областта на образованието, трудовата заетост и начина на живот, не са присъщи само на Китай.