Автор: Ставри Сотиров – Зам.- председател на ПП „Русофили за възраждане на отечеството“
На фона на огромните геополитически промени. На фона на все по-категоричното отхвърляне на неолибералната теория в управлението. Връщане на консерватизма и засилване ролята на националната държава в редица водещи страни по света, както и изграждане на един полисферичен, многополюсен свят, както и това, че на живо виждаме как фалира установеният преди трийсет години световен ред и еднополюсен модел начело със САЩ, в България не само нищо не се променя в управлението на държавата, напротив, дори ставаме все по-зависими от неолибералната хидра, която като октопод е обхванала целия досегашен политически елит. За кратко време имаме нов президент, ново правителство, макар и служебно, нов лидер на основната лява партия. Президентът и правителството, не избирани пряко от никого, набързо успяха да извършат поредно непростимо предателство, съчетано с особено опасни за сигурността и доброто на България изказвания, пърформънси със знамена и липса на каквато и да е логика. Русофобията се основава на крайно невежество, непознаване на историята и развитието на Русия, липса на факти и заключения. Наистина, разбирам, че искат да бъдат обществено будни, но поне да се опитат да знаят. Когато руската история и позиция я разказват английски историци или руски предатели, това не е знание, а боза. Войната с Русия е глупост и води до край този, който я упражнява. Управлението на подобни хора с подобни политики и назначения, особено през 26-а година, ще продължи дни, не седмици, не месеци, камо ли години, дни. Много скоро ще се провери тази прогноза. Колкото до новия лидер на БСП, не ме учудва неговото поведение още от самото начало. Първите му изказвания бяха за завой към европейските леви политики, т.е. към неолибералната доктрина. Крум Зарков е нищо повече от един европейски социалист либерал. Продължител на делото на Сергей Станишев и много скоро ще се усети разминаването между него и останалите в БСП истински леви хора. И така на практика имаме нови хора, нови личности, а де факто все повече затъваме в неолибералното блато. Няма да е преувеличено да се каже, че страната ни е в положение на политически фалит.
През април отново сме изправени пред избори. На тези избори около Румен Радев и неговата формация са приковани огромните очаквания на мнозинството от българския народ. Първите социологически проучвания ясно показват това. По-интересно е откъде идват тези гласове. Избирателите, които към февруари подкрепят формация на Радев, са основно два типа:х
– хора, които не са гласували на последните избори;
– хора, които са гласували за други партии.
Има и немалък процент от хора, които изчакват да видят какво ще им предложи политическият проект на Румен Радев.
Тази подкрепа идва от избиратели, които са ориентирани от център и център-ляво партии, както и досега гласуващи за протестни партии, които са против олигархичния модел на Борисов и Пеевски. Те виждат в новата формация възможност едновременно за промяна, както във вътрешен така, и във външен план, и стабилност. Така че, ако някъде има потенциал за сериозен ръст, той е във формацията на Радев. Но не е без значение кой е в отбора му. Един скандал или едно лице, което да внесе напрежение, може да отнеме голям електорален ресурс. В тази връзка „обявяването на Русия за агресор“ може да допринесе за електорален ресурс от дясно, който ще бъде минимален. Но за сметка на това ще отблъсне огромната част от нормалните български избиратели на Румен Радев. Очакванията на мнозинството българи са в лицето на бившия президент най-после да видят държавник, който преди всичко защитава българския национален интерес. Който води правилна и балансирана външна политика, както на запад, така и на изток. В тази връзка е похвална позицията на Румен Радев, че с Русия трябва да се говори, нещо повече, с Русия трябва да се води диалог и да бъдат възстановени отношенията ни на най-високо ниво. Това е в интерес на България. Основата на външната политика е преди всичко с действията да носиш полза за страната си. Пример за това са Ердоган и Орбан. Във вътрешен план хората очакват елиминиране на досегашния олигархичен модел на управление на държавата. Преодоляване на социалните неравенства. Укротяване на цените. Все изключително сложни проблеми, наследени и наложени от разюздания неолиберализъм в България. За преодоляване на неолиберализма трябва да бъде сменена системата. А тази система може да бъде успешно заменена само от управление с твърда ръка. Или както казват мъдрите теоретици в политиката – неолибералният модел може да бъде заменен само с диктатура, но е много важно кой е диктаторът. Съветският съюз и Русия допуснаха този модел да превземе държавното управление и бяха разгромени. Китай с твърда ръка не допусна това и сега е първа икономическа сила в света. Много са сложни предстоящите задачи пред Румен Радев. Засега може да адмирираме неговите действия за куража да напусне комфортния президентски стол и да навлезе в тресавището на българската политика. Ако успее да отговори на огромните предизвикателства, през които ще трябва да премине, за да възроди и изправи България, то той ще получи подкрепата и доверието на огромната част от народа на България.
