Автор: Валентин Григоров

На едно място се събраха лидерите на Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан и централноазиатските държави, като присъства и турският президент Реджеп Тайип Ердоган. ШОС вече има 10 пълноправни членове и Пекин и Москва все по-открито я представят като част от архитектурата на международните отношения, която не е организирана около западните институции.

Особено показателна беше комбинацията Си Цзинпин–Владимир Путин–Нарендра Моди. Русия демонстрира, че въпреки западните санкции не е международно изолирана; Китай затвърждава ролята си на икономически център на незападния свят, а Индия показва, че не желае автоматично да избира между Вашингтон и Москва/Пекин. В същото време не трябва да преувеличаваме единството на ШОС: между Китай и Индия, Индия и Пакистан и други участници остават сериозни противоречия.

Приетата Бишкекска декларация също е политически сигнал. Държавите от ШОС осъдиха ударите срещу Иран и западните санкционни практики срещу част от членовете на организацията.

Защо това има значение за България?

България е член на ЕС и НАТО и основната рамка на външната, икономическата и отбранителната й политика остава евроатлантическата. Бишкек обаче показва, че извън тази система се оформя огромно икономическо и политическо пространство, с което българската икономика неизбежно ще взаимодейства.

Първият ефект е икономически. Китай, Индия, Русия и Централна Азия представляват огромни пазари, източници на суровини и транспортни направления. Ако търговията между тези държави продължи да се увеличава, България има интерес да не загуби възможността да бъде транспортен и логистичен вход към ЕС през Черно море и Балканите.

Тук Турция е особено важна. Анкара участва в ШОС като партньор в диалога и се стреми към пълноправно членство, като едновременно остава член на НАТО. За България това е интересен пример за политика, при която членството в западните институции се съчетава с активно развитие на отношенията с Азия.

Вторият ефект е енергиен. Русия все повече пренасочва енергийните си потоци към Азия. В Бишкек отново беше във фокуса руско-китайското енергийно сътрудничество и проектът „Силата на Сибир 2“.

За България това означава фундаментална промяна. Старият модел, при който руските енергийни ресурси естествено се движат към европейския пазар, постепенно се трансформира. Ако Москва изгради достатъчно голяма източна инфраструктура, Европа в дългосрочен план ще бъде само един от възможните пазари, а не задължително главният.

Китай е може би по-важният въпрос за София?

Интересното е, че самото българско правителство вече говори за необходимост от повече „прагматизъм“ в отношенията с Китай. През юни премиерът Румен Радев обсъди с китайската страна инвестиции, технологии, туризъм и дори възможност за директна линия София – Пекин.

След Бишкек подобна политика придобива още по-голямо значение. България би могла да търси китайски инвестиции и пазари в рамките на общата политика на ЕС, особено в логистика, индустрия, земеделие, туризъм и транспортна инфраструктура. Но тук има и ограничения: отношенията ЕС – Китай включват сериозни търговски и технологични спорове, а България не може да води напълно автономна търговска политика извън ЕС.

Русия и българската дилема

Бишкек показва още нещо съществено: предположението, че Русия може сравнително бързо да бъде икономически изолирана от останалия свят, изглежда все по-трудно защитимо. Китай и Индия остават ключови купувачи на руски енергийни ресурси.

Това обаче не означава, че санкциите не нанасят икономически разходи на Русия или че отношенията Москва – Пекин са равнопоставени. Напротив, пренасочването на Русия към Азия увеличава икономическата й зависимост от Китай. Затова Бишкек трябва да се чете не като възникване на единен „антизападен блок“, а като постепенно изграждане на алтернативна мрежа от икономически и политически отношения.

Какъв е реалният избор пред България

Според мен тук е най-същественият извод. За България би било погрешно въпросът да се формулира просто като „Запад или Русия“. Светът, който се вижда в Бишкек, е по-сложен.

Българският интерес би могъл да бъде формулиран като членство в ЕС и НАТО + икономически прагматизъм към Китай, Индия, Турция и Централна Азия + готовност за бъдещо възстановяване на икономическите отношения с Русия, ако политическите и санкционните условия го позволят.

Това е различно от геополитическа преориентация към Москва или Пекин. По-скоро става дума България да използва географското си положение между Черно море, Балканите, Турция и Централна Европа вместо да се превръща в периферия на променящите се търговски маршрути.

В този смисъл Бишкек е предупреждение за България: световната икономика вече не се организира единствено около Европа и САЩ. Но също така не е доказателство, че възниква сплотен блок, способен просто да замени Запада. По-вероятно е да навлизаме в период на конкуриращи се центрове — САЩ, ЕС, Китай, Индия, Русия и регионални сили като Турция.

И именно малките държави като България ще трябва много по-прецизно да разграничават съюзническите си ангажименти от икономическите си интереси.