На 22 септември, ден за почит на паметта на руския генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Гурко се навършиха 15 години от повторното погребване на военачалника и съпругата му Мария в гробницата в родовото имение Сахарово край Твер, Русия. Останките им са върнати в напълно реставрираната фамилна гробница. Денят не е случаен – на 22 септември Православната църква почита паметта на преподобни Йосиф Волоцки, светеца на който е кръстен генералът, негов небесен покровител и патрон на семейната черква.
На този ден храмът-музей Гурко в Сахарово (Твер) отбелязва своя престолен празник. Храма носи името на светия Йосиф Волоцки (1440 – 1515), който е известен деец на Руската православна църква и създател на Йосифо-Волоколамския манастир. В лявото крило на храма сега функционира музей, посветен на генерала. Настоятелят на храма протойерей Генадий Улянич отслужи литургия , след което църковният приход и гостите имаха вьзможност да обменят мнения и разкази за преустройството на експозицията на музея, което е извършено през тази година. Гост на мероприятието беше и рьководителят на обществената организация „Мир Болгарии“ Здравко Димитров.
В България Йосиф Гурко е национален герой, чиято памет се почита и уважава. Той е участник в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), в която се отличава като способен, решителен и енергичен пълководец, служещ за пример на своите войници, делейки всички трудности наравно с тях. Във войната участва като командир на Предния отряд от Действащата руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав са и подразделения на Българското опълчение.
В първите дни на войната освобождава Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински. Превзема прохода Хаинбоаз, Казанлък и Стара Загора, като предизвиква паника в Цариград. След прехвърлянето на Централната армия с командир Сюлейман паша в Южна България следват тежки боеве при Нова Загора, село Джуранли и Стара Загора. Предният отряд отстъпва до Шипченския проход в Стара планина.
През октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема село Горни Дъбник и село Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен Западна османска армия с командир Осман паша. Допринася да се затвори блокадният пръстен на Плевен. Назначен за командир на Западния руски отряд. Изтласква Орханийската османска армия от от Орханийското поле.
Особено важно за развоя на войната е преминаването на неговия отряд през Стара планина в сурови зимни условия, довело до освобождаването на София и на Пазарджик. Нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната.
След войната е провъзгласен за граф и получава множество отличия. Повишен е във военно звание генерал от кавалерията от 1878 г. Назначен е за губернатор на Санкт Петербург, временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1879 – 1883).
Умира на 28 януари 1902 г. в семейното си имение Сахарово до Твер. Погребан е в семейната гробница в местната църква „Св. Серафим Волоцки“. След Октомврийската революция през 1917 г., имението на генерала в Сахарово е национализирано. По време на тези промени самият подземен склеп, където почиват телата на фелдмаршала и съпругата му, е изцяло осквернен, разграбен и затрупан. Саркофазите са разбити, а останките – буквално изхвърлени сред боклуците. В крайна сметка достъпът до криптата е зазидан и мястото тъне в разруха и боклуци повече от половин век. Фамилният храм „Св. Йосиф Волоцки“ преминава през различни трансформации – санаториум на НКВД, ски база, склад за мебели, физкултурен салон, а гробницата му е ограбена.
Историята около откриването на останките на генерал Йосиф Гурко и неговата съпруга Мария Андреевна през 2008 г. е драматична и разкрива десетилетия на пренебрежение и забрава. Намирането на тленните останки е на местни ентусиасти и историци, водени от протоиерей Генадий Улянич (настоятел на местния храм). След като разчистват тонове строителни и битови отпадъци от подземията на разрушената църква и в парка край нея, изследователите достигат до затрупания склеп. Сред отломките и боклуците откриват силно увредени фрагменти от кости, части от дрехи и остатъци от погребален инвентар.
Тъй като костите са намерени разпилени в руините, се налага провеждането на мащабни съдебно-медицински, антропологични и исторически експертизи. Изследванията продължават близо три години. Учените анализират структурата на костите, съпоставят ги с историческите данни за възрастта, ръста и физическите белези на генерала и съпругата му. Едва след като експертите дават 100% научно потвърждение, че това са именно костите на Гурко, се пристъпва към организирането на държавното препогребване през 2011 г. При препогребването част от намерените тленни останки на генерал Гурко са предадени на България като жест на признателност към побратимения с Твер Велико Търново. Днес тези частици се съхраняват на българска земя в Катедралния храм „Рождество Богородично“ старата столица и за тях е поръчан саркофаг от бял мрамор със стъклен капак, изработен от известния великотърновски скулптор Панайот Димитров – Понката, върху който е изобразен родовият герб на генерала.
За почитта и уважението на българите към геро от Руско-турската освободителна война генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Гуко говорят и наречените на негово име в България град Гурково, Старозагорска област, и две села – в Добричка и в Софийска област. Улици с неговото име има в София, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Добрич, Варна, Пазарджик, Поморие, Ихтиман, Хасково и Димитровград. Негови паметници има в столицата, Велико Търново, гр. Гурково, Павликени, а паметни плочи в с. Бошуля, Пазарджишко и София.
