Автор: Николай Малинов, Почетен председател на ПП «Русофили за възраждане на Отечеството»

Как Москва превърна обществената дипломация в стратегически ресурс през Втората световна война – и защо този исторически опит отново придобива актуалност

Историята рядко се повтаря буквално. Но държавите, поставени под силен външен натиск, често стигат до сходни решения. Именно затова съветският опит от 1941–1943 г. представлява интерес не само за историците, но и за анализаторите на днешната международна система.

След нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. Москва се оказва пред проблем, който не може да бъде решен единствено на бойното поле. Съветският съюз трябва едновременно да спре Вермахта, да получи материална помощ от съюзниците, да убеди западното обществено мнение, че оцеляването на СССР е жизненоважно за разгрома на нацизма, и – в перспектива – да постигне откриването на реален Втори фронт в Европа.

Така възниква своеобразен „външен обществен фронт“.

Наред с класическата дипломация започва изграждането на мрежа от структури, насочени не толкова към чуждите правителства, колкото към обществата зад тях: славяни, еврейски общности, жени, младежи, учени, интелектуалци и политически движения. Съветската държава използва подход, който днес бихме нарекли публична дипломация и комуникация чрез транснационални обществени мрежи.

• 1941: когато идеологията отстъпва пред геополитиката

Промяната е забележителна.

До германското нападение основният международен политически инструмент на Москва е Коминтернът – структура, основана върху класовата солидарност и идеята за международното комунистическо движение. След 22 юни обаче революционната реторика бързо е подчинена на друга задача: оцеляването на съветската държава.

Изследванията на архивните документи показват, че още в първия ден на войната Сталин инструктира Георги Димитров комунистическите партии да развият движение в защита на СССР, без да поставят непосредствено въпроса за социалистическа революция. Това е фундаментална промяна. Международният комунизъм временно се превръща от инструмент на революцията в инструмент на голямата антихитлеристка коалиция.

Паралелно с него възникват други канали.

На 10–11 август 1941 г. в Москва се провежда първият Всеславянски антифашистки митинг, а на 5 октомври е учреден Всеславянският антифашистки комитет. Неговата задача е да мобилизира поляци, чехи, словаци, югославяни, българи и други славянски народи около борбата срещу Германия. Славянската идентичност, към която болшевизмът по-рано се отнася с подозрение като към потенциална форма на национализъм, изведнъж придобива огромна политическа стойност.

Това е първият важен урок от 1941 г.: при екзистенциална заплаха Москва разширява идеологическата си платформа, вместо да я стеснява.

Класовата солидарност вече не е достатъчна. Към нея се прибавят националната памет, славянството, антифашизмът, патриотизмът и защитата на цивилизацията.

• Еврейският канал: мост към Америка

Още по-показателна е историята на Еврейския антифашистки комитет.

На 24 август 1941 г. видни представители на съветската еврейска култура отправят международен радиопризив към евреите по света. Впоследствие комитетът, начело със Соломон Михоелс, се превръща в един от най-интересните инструменти на съветската обществена дипломация.

Неговият естествен адресат е особено важен – Съединените щати.

През 1943 г. Михоелс и поетът Ицик Фефер предприемат продължително пътуване в САЩ, Канада, Мексико и Великобритания. Те се срещат с влиятелни представители на еврейските общности и американския обществен живот; на митинг в Ню Йорк присъстват десетки хиляди души. Кампанията събира значителни средства за съветските военни усилия и създава политически капитал в подкрепа на СССР.

Особено важно е, че изследванията на историята на комитета пряко свързват американската мисия и с една от най-важните стратегически задачи на Москва – мобилизирането на обществен натиск за откриване на Втори фронт в Европа.

Следователно Кремъл вече работи на няколко равнища едновременно: правителство с правителство, партия с партия, но и общество с общество.

Това е модел на многоканална дипломация.

• Жените, младежите и учените – забравеният фронт

Системата е още по-мащабна.

През зимата на 1941–1942 г. функционират пет основни антифашистки направления – славянско, еврейско, женско, младежко и научно. Те са свързани със Совинформбюро и получават задачата да комуникират със съответните обществени среди в чужбина.

Антифашисткият комитет на съветските жени е създаден още на 7 септември 1941 г. Неговата мисия включва установяване на отношения с женски организации зад граница и мобилизирането им около борбата срещу фашизма, мира и защитата на жените и децата. Архивите свидетелстват за широка международна кореспонденция и контакти с организации в различни части на света.

Тук се очертава цялостната архитектура.

Коминтернът работи през политическата идеология.

Всеславянският комитет – през цивилизационната и етнокултурната близост.

Еврейският комитет – през международните общности и особено американското обществено мнение.

Женският комитет – през транснационалните обществени движения.

Младежките и научните структури – през поколенията и професионалните елити.

Това не са пет отделни политики. Това са пет входа към различни части на международното общество.

И именно тук паралелът със съвременността става особено интересен.

• Международното движение на русофилите – глобалната обществена дипломация на XXI век

Осем десетилетия след създаването на съветските антифашистки комитети светът отново преживява период на дълбока геополитическа трансформация. Конфронтацията между Русия и Запада, променящият се баланс на икономическите сили и кризата на установените механизми за международна сигурност поставят въпроса за ролята на обществената дипломация в новата историческа обстановка.

През 1941 г. Съветският съюз търси пътища към различни обществени групи, за да разшири международната подкрепа за борбата срещу нацистка Германия. Днес аналогичен по своята организационна логика, но различен по съдържание и исторически обстоятелства подход може да бъде открит в концепцията на Международното движение на русофилите (МДР).

Неговото значение не се изчерпва с културните симпатии към Русия. Движението заявява стремеж да обединява хора от различни националности, религии и обществени среди около определена представа за бъдещото устройство на международните отношения.

Тук се откроява съществената разлика между историческия и съвременния модел.

Антифашистките комитети са създадени в условията на световна война, за да мобилизират подкрепа за конкретна военнополитическа коалиция. Международното движение на русофилите възниква в условията на глобална политическа конфронтация, като заявява много по-продължителна цел – развитието на международни обществени връзки, културното сътрудничество и утвърждаването на многополюсен световен ред.

Историческата приемственост следователно не е институционална. Тя се проявява в разбирането, че обществените отношения между народите могат да бъдат самостоятелен фактор в международната политика.

• Българският принос към една международна концепция

Особен интерес представлява произходът на Международното движение на русофилите.

Идеята се зароди в недрата на българското русофилство, където аз, като председател на НД Русофили, я озвучих за пръв път пред съратниците си от ИБ, Националния съвет и Общото събрание  на Движението, където тя бе подкрепена. Впоследствие на Ливадийския форум през 2018 г. и 2019 г. идеята за създаване на международно движение на русофилите придоби своите очертания по време на заседанията на секциите провели се на Форума и получи своето одобрение на пленарното заседание на Форума през 2019 г.  На всички заседания, на които бе обсъждана темата, бях докладчик в качеството ми на председател на Национално движение Русофили.

Този форум съществува от 2015 година и се провежда в Ливадийския дворец, където на историческата Ялтенска конференция, състояла се с ръководствата на СССР, САЩ и Великобритания – в лицето на Сталин, Рузвелт и Чърчил, през февруари 1945 година, се подписват редица важни документи, определящи следвоенния ред за следващите 80 години.

На учредителния конгрес на международната организация, проведен на 14 март 2023 г., идеята бе реализирана и  бях  избран за председател на МДР.

Този факт има важно символично значение.

Идеята за глобално русофилско движение не се заражда като обикновено разширяване на руска национална организация зад граница. Нейният първоначален обществен импулс идва от страна с дълбоки исторически, духовни и културни връзки с Русия, но със собствена национална идентичност и самостоятелно място в европейската история.

Така възниква възможността русофилството да бъде осмислено не като етническа принадлежност, а като международно културно и обществено явление.

Русофилът не е непременно руснак, славянин или православен християнин. Той може да принадлежи към друга национална, религиозна и цивилизационна общност, като същевременно проявява интерес към руската култура, история и обществена мисъл.

Именно този наднационален характер придава на движението потенциал за глобално развитие.

Ако през 1941 г. Москва използва различни обществени направления – славянско, еврейско, женско, младежко и научно, – то съвременната концепция на международното русофилство се стреми да намери обща идейна основа, която не зависи от принадлежността към една определена общност.

Тази основа може да бъде представена чрез четири взаимосвързани принципа: традиционни ценности, силна държава, многополюсен свят и споделена сигурност.

• Традиционните ценности – духовната основа на международното русофилство

Първият принцип е свързан със съхраняването на културната и духовната идентичност.

В концепцията на международното русофилство традиционните ценности не се ограничават до руската култура или православната религия. Те могат да бъдат разглеждани като общо пространство на взаимодействие между народи, които желаят да съхранят своята историческа памет, семейни традиции, религиозно наследство и национална самобитност.

Това е съществено за глобалния характер на движението.

Русофилът от България може да защитава българските традиции, този от Индия- индийските, а представителят на африканска държава-културното наследство на своя народ. Общата основа не предполага отказ от национална идентичност в полза на друга, а взаимно признаване на правото на културна самостоятелност.

Така русофилството се стреми да излезе извън границите на традиционното културно приятелство и да предложи по-широка философия на цивилизационното многообразие.

Този подход има паралел с историческия опит от 1941 г. Тогава антифашистката коалиция обединява общества с различни идеологии и религиозни традиции около обща цел. Днес международното русофилство търси пресечни точки между различни култури чрез ценностите на историческата приемственост и взаимното уважение.

• Силната държава – основа на националния суверенитет

Вторият принцип е силната държава.

В геополитически смисъл той поставя въпроса за способността на отделните народи самостоятелно да определят своето развитие.

Силата на държавата не се измерва единствено с военния потенциал. Тя включва устойчивостта на институциите, икономическата независимост, технологичните възможности, социалната стабилност и способността за защита на националните интереси.

Тази идея има особено значение в условията на глобализация, когато формалният политически суверенитет невинаги е равнозначен на действителна самостоятелност.

Международното русофилство разглежда суверенитета като един от основните въпроси на съвременния международен ред. В този контекст Русия се възприема от привържениците на движението като значим пример за държава, която заявява стремеж към самостоятелно определяне на своето геополитическо развитие.

Същевременно универсалният характер на този принцип предполага той да се прилага към всички държави.

Силната държава не означава непременно голяма държава. Суверенитетът на малката държава има същото международноправно значение като суверенитета на голямата.

Именно тук възниква връзката между националната независимост и следващия принцип – многополюсността.

• Многополюсният свят – глобалното измерение на движението

Третият принцип поставя Международното движение на русофилите непосредствено в контекста на съвременните геополитически процеси.

Многополюсността предполага съществуването на няколко значими центъра на политическо, икономическо и цивилизационно влияние.

В официалната руска външнополитическа концепция от 2023 г. преходът към многополюсен свят е представен като една от основните характеристики на международната трансформация.

Международното движение на русофилите също поставя многополюсността сред своите заявени цели. В учредителния му манифест народната дипломация е свързана с изграждането на мирен и хармоничен многополюсен свят.

Тук русофилството придобива измерение, което надхвърля отношенията между Русия и отделните национални общности.

То се превръща в пространство за обсъждане на въпроса как различните цивилизации могат да съществуват в една международна система, без да губят своята самобитност.

Разширяването на БРИКС, засилването на икономическата роля на Азия и развитието на нови формати на сътрудничество между държавите от Глобалния Юг са част от процесите, в чийто контекст се развива тази концепция.

Но многополюсността не е само въпрос на преразпределяне на икономическата и военната мощ. Тя поставя и проблема за правилата, по които различните центрове на сила ще взаимодействат.

Без общоприети принципи многополюсният свят би могъл да възпроизведе съперничеството между великите сили в нова форма.

Затова концепцията се нуждае от четвъртия си елемент.

• Споделената сигурност – условието за устойчив многополюсен свят

Споделената сигурност е принципът, който свързва останалите три ценности.

Неговата същност може да бъде изразена чрез разбирането, че сигурността на един народ не може да бъде трайно гарантирана чрез създаване на постоянна опасност за друг.

Взаимната зависимост между държавите прави този въпрос особено актуален. Ядрените оръжия, технологичните рискове, екологичните проблеми, международният тероризъм и икономическите кризи не се ограничават в националните граници.

В този контекст споделената сигурност предполага международни отношения, основани върху диалог, предвидимост, взаимно уважение и механизми за предотвратяване на конфликти.

За Международното движение на русофилите този принцип има и непосредствено обществено измерение.

Когато отношенията между правителствата се влошават, културните, научните и човешките контакти могат да запазят възможността за взаимно разбиране.

Именно това е една от заявените задачи на движението – да съдейства за преодоляване на враждебността и недоверието чрез народната дипломация.

Тук се проявява и най-съществената връзка с историческия опит на антифашистките комитети.

През 1941 г. обществената дипломация се използва за изграждането на международна солидарност в условията на световна война.

Днес идеята за споделена сигурност поставя пред международните обществени движения различна задача – да съхраняват възможността за диалог в условията на международна конфронтация.

• От историческата аналогия към глобалната концепция

Разгледани заедно, четирите принципа очертават взаимосвързана система.

Традиционните ценности се отнасят до културната идентичност на народите. Силната държава – до способността им за самостоятелно политическо развитие. Многополюсният свят – до международната среда, в която този суверенитет може да бъде реализиран. Споделената сигурност – до условията за мирно съществуване между различните държави и цивилизации.

Именно тази взаимовръзка позволява Международното движение на русофилите да бъде разглеждано не само като организация за културно сътрудничество, но и като носител на определена концепция за международните отношения.

Историческата аналогия с 1941 г. придобива завършен вид.

Тогава Съветският съюз изгражда международни обществени структури, чрез които различни народи и социални общности могат да бъдат привлечени към обща антифашистка кауза.

Днес Международното движение на русофилите се стреми да създава обществени връзки между хора от различни държави, които споделят определени възгледи за културната идентичност, суверенитета и бъдещото устройство на света.

Разликата е съществена: историческите антифашистки комитети действат в рамките на конкретна военна коалиция, докато съвременното движение заявява глобална обществена мисия, която не е ограничена до една националност или един географски регион.

Ако през 1941 г. обществената дипломация е инструмент за разширяване на антихитлеристката коалиция, през XXI век Международното движение на русофилите предлага концепция за международно взаимодействие, основана върху културната приемственост, държавния суверенитет, многополюсността и споделената сигурност.

Това е същинският смисъл на историческия паралел: не повторение на организационните форми от миналото, а преосмисляне на ролята на обществените движения в една променяща се международна система.

Въпросът за бъдещето на международното русофилство следователно е свързан не само с развитието на отношенията между Русия и останалия свят, но и с по-широкия проблем за мястото на народната дипломация в международния ред на XXI век.