Автор: Ставри Сотиров, зам.-председател на ППРВО

На фона на последните истерични реакции около дроновете и инцидентите в Черно море си зададох няколко прости, но неудобни въпроса. Прочетох немалко информация, съпоставих различни факти и стигнах до един основен извод, а именно: докато не бъдат представени категорични и неопровержими доказателства, всяко прибързано обвинение е нищо повече от евтина политическа и предизборна пропаганда. Позицията на Москва е публично заявена и добре известна. Русия има своите военни мотиви, поне на теория. Затова и казаното от премиера Румен Радев, че логиката сочи това да е руска атака, тъй ката резултатът е във вреда на Украйна, е вярно на пръв поглед. Но само на пръв поглед, той и затова добавя, че няма категорични и неопровержими доказателства за това, което също е вярно. И сега нека се запитаме, има ли логика в това Русия съзнателно да предизвика директен сблъсък с НАТО именно в Черно море, при това в непосредствена близост до България? Същата тази България, в основите на чиято държавност стоят кръвта и костите на хиляди руски войници. Тази България, която е дала на Русия азбука и православие. Звучи ли абсурдно?

Има обаче един друг, далеч по-важен въпрос, който сякаш умишлено остава на заден план: Кой всъщност има интерес от създаването и поддържането на този хаос? Това, което се разиграва пред очите ни в Черно море, поражда сериозни съмнения, че става дума единствено за поредица от случайни инциденти. Все по-настойчиво се налага усещането за опасен сценарий, който цели да въвлече Запада, а заедно с него и България, в още по-мащабен военен конфликт. Вече все по-ясно се разбира, че Зеленски и неговите западни куратори, стремейки се да запазят своя властови ресурс, имат жизненоважна нужда от продължаване и разширяване на войната и затова им е необходима западната (американската) военна и финансова подкрепа. Докъде може да стигне този им стремеж, за да бъде гарантирана тази подкрепа на всяка цена, може само да гадаем. Тук трябва да добавим и вековния геополитически интерес на Великобритания да контролира Черно море и от там да притиска Русия.

В този ред на мисли нека си припомним за взривовете на „Северен поток“. Първоначалните обвинения бързо насочиха общественото внимание към Москва, но впоследствие разследванията и появилите се данни очертаха далеч по-сложна картина. Не се ли повтаря днес същият модел — първо обвинения, после истерия, а едва след това опити да се установи истината?

Сега на дневен ред е поредният циничен сценарий с търговските кораби в Черно море. В тази връзка нека разгледаме въпроса от няколко страни:

• Корабите превозват украинско зърно. Стоката може вече да е продадена, а финансовите интереси около превоза да са значителни;
• Корабите са украински. Застрахователните механизми могат да покрият част от загубите;
• Корабите са чуждестранни. Тогава възниква още по-сериозният въпрос: доколко са защитени животът, собствеността и интересите на трети държави?

Разбира се, самите тези обстоятелства не доказват наличието на умишлено организирана провокация. Но са достатъчно основание да се настоява за прозрачност, независима проверка и ясни отговори, вместо да приемаме всяка официална версия безкритично. Подобни инциденти могат да се превърнат и в инструмент за политически натиск. Например, Украйна има интерес да представя своите военни технологии и способности като незаменими за сигурността на Европа. А когато страхът се превърне в основен аргумент, много по-лесно се оправдават нови разходи за дронове, системи за наблюдение и военна техника. Това вече не е само въпрос на отбрана. Това е въпрос и на политически натиск, финансови интереси и отговорност пред данъкоплатците.

Поставям и един много съществен въпрос. А защо всичко това се случва близо до българския бряг?

Защото България се намира на стратегически важна позиция в Черноморския регион. Всяка ескалация тук неизбежно поставя страната ни под допълнителен натиск – да увеличава военните си разходи, да поема нови ангажименти и да се присъединява към решения, чиито последствия могат да бъдат изключително тежки. И нещо друго много важно – въпреки похарчените стотици милиони долари през последните 30 години за заличаване на историческата ни памет, в болшинството си българинът си остава с най-добри и топли чувства към Русия и към руския народ. Поради това се търси начин тези отношения да бъдат окървавени. Затова днес въпросът е дали управляващите ще защитават последователно националния ни интерес, или ще се поддават на натиска да следват безусловно решенията на съюзниците от ЕС и НАТО. Тези събития изискват външната ни политика да бъде изключително балансирана и на изток и на запад. За тези, които бързо забравят, си струва да припомня шестте отказа на Румен Радев, които са негова последователна съпротива срещу въвличането на България във войната:

• Отказ от „Коалицията на желаещите“ – противопоставяне на участие в инициативата, възприемана като риск за националния интерес и възможност за по-дълбоко въвличане на България в конфликта;
• Отказ от т.нар. „Антидрон коалиция“ – нежелание страната ни да поема допълнителни финансови и военни ангажименти в рамките на подобна инициатива;
• Отказ от декларацията за НАТО – противопоставяне на ускореното приемане на Украйна в Алианса в условията на продължаващи бойни действия;
• Отказ да оглави делегацията за Вашингтон — демонстрация на несъгласие с курс, възприеман като предпоставка за продължително финансиране и въоръжаване на Киев;
• Отказ от предаването на армейски резерви – съпротива срещу решения, които биха могли да отслабят отбранителните способности на България чрез предоставяне на тежка техника, системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси;
• Отказ от обвързващи двустранни военни споразумения – нежелание България да поема продължителни ангажименти, които биха могли да ограничат свободата й на действие при бъдеща ескалация.

Към това може да добавим и подкрепата на България, в лицето на премиера Румен Радев, за така наречената сделка между Тръмп и Путин за дизела, предизвикала сериозен отзвук в Брюксел.

На фона на тези събития нека погледнем международния дипломатически календар и го съпоставим към финансовите интереси на определени кръгове в ЕС и Украйна. Особено внимание заслужава и съвпадението между ескалацията на напрежението и предстоящите международни форуми през есента на 2026 г., на които се очаква да бъдат обсъждани въпроси, свързани с Украйна, европейската сигурност и финансовата подкрепа за Киев. Ето какво показва календарът:

• Европейски съвет, 15 – 16 октомври 2026 г., Брюксел – среща, на която европейските лидери обсъждат ключови политически, икономически и стратегически въпроси, включително подкрепата за Украйна;
• Конференция ReBuild Ukraine, 12 – 13 ноември 2026 г., Варшава — форум, посветен на възстановяването на Украйна и привличането на международно финансиране;
• Координация между ЕС и Великобритания през ноември 2026 г. – очаквани дипломатически контакти по въпросите на сигурността, военната подкрепа и санкционната политика.

Самото съвпадение по време не доказва координация между събитията и политическите решения. Но е основателно да се запитаме дали възникналите кризи няма да бъдат използвани за оправдаване на нови финансови и военни ангажименти. Когато съпоставим тези обстоятелства, възниква съвсем логичен въпрос: дали общественото напрежение е единствено следствие от реални събития, или понякога се усилва целенасочено, за да обслужва конкретни политически интереси?

Когато кризите се превръщат в политически инструмент е редно да си припомним че истината не се установява чрез истерия. Тя се установява чрез факти, доказателства и независими разследвания.

Ако погледнем назад, през последните години неведнъж сме ставали свидетели на сериозни инциденти, които съвпадат с важни международни срещи и предизвикват незабавни политически реакции. Тези съвпадения сами по себе си не доказват предварително режисиран сценарий. Но поставят въпроси за начина, по който подобни събития се използват в международната политика – за демонизиране на противника, мобилизиране на обществената подкрепа и обосноваване на нови военни разходи. Ще припомня някои от тях:

1. Ракетите в Пшеводув, Полша:

Инцидент: 15 ноември 2022 г. — експлозия на ракета на полска територия, при която загинаха двама души. Първоначално се появиха опасения за руска атака срещу държава от НАТО.

Международен контекст: Срещата на върха на Г-20 в Бали се провежда на 15 – 16 ноември 2022 г.

Политически ефект: Инцидентът предизвика сериозни опасения от разширяване на войната и засили дискусиите за укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна. По-късните оценки на САЩ и НАТО сочеха, че ракетата вероятно е била украинска ракета за противовъздушна отбрана, изстреляна при отблъскване на руска атака.

Този случай е показателен колко опасно може да бъде прибързаното приписване на отговорност, когато залогът е пряк военен сблъсък между Русия и НАТО.

2. Ударът по детската болница „Охматдит“ в Киев:

Инцидент: 8 юли 2024 г. – ракетен удар по детската болница „Охматдит“, който предизвика международно възмущение и огромен обществен отзвук.

Международен контекст: Срещата на върха на НАТО във Вашингтон се провежда на 9 – 11 юли 2024 г.

Политически ефект: Трагедията засили натиска върху западните лидери за допълнителна военна помощ за Украйна, включително за укрепване на противовъздушната ѝ отбрана.

Съвпадението във времето е безспорно. Но от него не следва автоматично, че самият удар е бил организиран с цел въздействие върху срещата на върха. Именно затова са необходими доказателства, а не спекулации.

3. Смущенията в GPS сигналите:

Инцидент: През 2024 г. редица държави от региона съобщаваха за смущения в GPS сигналите, които пораждаха опасения за безопасността на въздухоплаването.

Международен контекст: Темата за хибридните заплахи и сигурността на източния фланг на НАТО беше сред основните въпроси на европейските форуми по сигурността, включително Варшавския форум за сигурност.

Политически ефект: Смущенията засилиха призивите за инвестиции в системи за електронна защита, наблюдение и противодействие на хибридните заплахи.

Тук основният въпрос е доколко реалните рискове се оценяват обективно и доколко страхът от тях се използва за прокарване на допълнителни военни разходи и политически решения.

4. Инцидентите с дронове в Латвия и Румъния:

Инцидент: През септември 2024 г. бяха съобщени нови случаи на навлизане на дронове и техни отломки във въздушното пространство или на територията на държави от източния фланг на НАТО.

Международен контекст: На 1 октомври 2024 г. Марк Рюте пое поста генерален секретар на НАТО.

Политически ефект: Подобни инциденти засилиха опасенията за сигурността на източния фланг и аргументите в полза на по-големи инвестиции в наблюдение, противовъздушна отбрана и защита срещу дронове. И тук времевото съвпадение заслужава внимание, но не е достатъчно доказателство за предварително планирана провокация.

Затова и следва да си зададем въпроса: Кой печели от страха?

Когато всяка нова криза се превръща в повод за още оръжия, още милиарди и още политически натиск, обществото има право да задава неудобни въпроси. Когато първо се появяват гръмките обвинения, а след това започват да се търсят доказателствата, доверието неизбежно се разклаща. А когато от България се очаква да приема все по-големи рискове, без да получава достатъчно ясни отговори за последствията, мълчанието вече не е добродетел.

Формулата, която критиците на политиката на Киев виждат в този модел, може да бъде сведена до два реда – „Это Путин виноват! Дайте ещё гроши опять!“.

Така че нека всеки сам да прецени на какво да вярва. Но и да не забравяме едно: в международната политика страхът е мощно оръжие, а парите и властта често вървят ръка за ръка. Затова да не приемаме всяка сензация за истина, всяко обвинение за доказан факт и всяко искане за нови военни разходи за безусловно оправдано. Защото, когато критичното мислене отстъпи място на истерията, сметката винаги се плаща от обикновените хора. Да, напълно е възможно да ни разиграват цирк. Да, сигурно има не малко наивници, които се хващат. Но за съжаление последствията от него са съвсем реални и ще бъдат за всички.

Накрая искам да обърна внимание на една малобройна но достатъчно креслива група от хора, коята почти всяка вечер крещи под прозорците на „Дондуков“ 1 и 2. Какво щяха да направят те, ако управляваха България? Щяха ли да прекратят дипломатическите ни отношения с Русия? Щяха ли да затворят Руския културно-информационен център в София? Щяха ли да съборят Руската църква? Щяха ли да активират член 4 и 5 на НАТО? Щяха ли да ни въвлекат във война?

Добре, нека предположим, че влизаме във войната срещу Русия. Само че каква съвременна военна техника ще използваме? С каква жива сила ще воюваме? Войната не е игра от компютъра. Ще разчитаме на НАТО? Ами и режимът в Киев разчиташе на НАТО и сега виждаме последствията за хората в Украйна. Никак, ама никак не мога да разбера, на какво се дължи това истерично поведение по медиите на така наречените експерти, произлизащи от тази група. Разбира се, ако са финансово подплатени разбирам, но това вече е национално предателство, защото със своята реторика те ни въвличат във война. Години наред се подиграваха на руснаците, че непрекъснато отстъпват от собствените си червени линии. Нещо повече – използваха това като аргумент, че именно ескалацията е единственият път към разрешаването на конфликта в Украйна. Е, ескалацията вече е факт. А руснаците показаха, че играта с прекрачването на червените линии може да се играе и от двете страни. И те изпаднаха в истерия. Вместо да отидат и да воюват с руснаците, както предполага бойният им ентусиазъм по медиите и в социалните мрежи, те предпочетоха да започнат война със собствените си сънародници. С онези, които от самото начало се противопоставяха на ескалацията – не непременно защото симпатизират на едната или другата страна, а защото помнят кога, как и при какви обстоятелства започна този конфликт. Така че ще ги призова за разум. Макар да знам , че такъв им липсва.

В тези сложни времена трябва да бъдем обединени като народ. Българския народ е мъдър и неслучайно на последните парламентарни избори се консолидира около Румен Радев. Не искам и да си помисля какво щеше да стане с България сега, ако ни управляваха правителства като това на Желязков, Денков, Петков и Борисов.