Автор: Станимир Сотиров

В две публикации представяме анализ на посещението на Ван И, министър на външните работи на Китайска народна република, в България на 19 октомври 2026 г., в който авторът акцентира върху въпросите за отношенията между между Европейския съюз и Китай и мястото на България в тях, които излизат на повърхноостта след разговорите на Ван И с президента Илияна Йотова, министър-председателя Румен Радев и министъра на външните работи Велислава Петрова.

Станимир Сотиров е на 25 години. Завършил е икономика на английски език в Университета за национално и световно стопанство в София. В момента учи магистатура по Международни икономически отношения в същото висше училище.

Посещението на китайския външен министър Ван И в България е събитие, което заслужава анализ отвъд обичайния дипломатически протокол. То поставя важни въпроси за мястото на България в отношенията между Европейския съюз и Китай, за възможностите за привличане на инвестиции, за развитието на българския износ и за способността на страната ни да провежда външна политика, която защитава националните интереси в една все по-конкурентна международна среда.

Основният въпрос не е просто дали България трябва да развива отношенията си с Китай, а при какви условия това може да донесе реални ползи за българската икономика, индустрия и общество.

Китай е една от водещите икономически сили в света, разполага с огромен промишлен капацитет, значителни финансови ресурси и водещи позиции в редица технологични отрасли. България, от своя страна, е член на ЕС и НАТО, част от европейския единен пазар и държава с географско положение, което я свързва с Черноморския регион, Турция и транспортните направления към Близкия изток.

Това съчетание създава възможности, но поставя и ограничения. България може да бъде привлекателен партньор за китайския бизнес без да променя европейската си ориентация. За целта обаче са необходими конкретни проекти, ясни правила и последователна държавна политика. Представям на вашето внимание един анализ за това какви стратегически възможности открива подобна визита и условията, при които те биха могли да се реализират.

Какво показа посещението от 19 октомври 2026 г.?

Посещението вече е факт. На 19 октомври 2026 г. Ван И проведе разговори в София с президента Илияна Йотова, министър-председателя Румен Радев и министъра на външните работи Велислава Петрова. Визитата беше част от по-широка обиколка, включваща Азербайджан, Хърватия и Черна гора. Според информацията на българското Министерство на външните работи, основните теми на разговорите са били:

• Двустранното стратегическо партньорство;
• Икономическите отношения и възможностите за разширяване на сътрудничеството;
• Транспортната и икономическата свързаност между Европа и Азия;
• Bойната в Украйна и конфликтите в Близкия изток;
• Възможностите за дипломатически диалог и международно сътрудничество.

Особено показателен е разговорът за икономическото сътрудничество. Ван И изрази готовност Китай да развива отношенията с България в областта на търговията, инвестициите, инфраструктурата, изкуствения интелект и зеления преход. Българската страна постави въпроса за по-лесния достъп на земеделските продукти до китайския пазар, а президентът Йотова изрази надежда за откриване на директна въздушна линия между София и Пекин.

Тези теми са съществени, но трябва да се прави разлика между политическо намерение, постигната договореност и реално изпълнен проект. Обявената готовност за сътрудничество е начална възможност, а не доказателство, че инвестиции, нови маршрути или търговски облекчения вече са осигурени.

Защо Китай проявява интерес към България?

Интересът на Китай към България може да се разбере най-добре чрез съчетаването на три фактора: географското положение на страната, достъпът до европейския пазар и възможностите за икономическо сътрудничество.

България като врата към европейския пазар:

България е част от единния европейски пазар и от общата митническа рамка на ЕС. От 1 януари 2026 г. страната е и член на еврозоната, което допълнително улеснява определени финансови и търговски операции. Например китайски инвеститор би могъл да изгради в България предприятие за компоненти за електромобили, електрическо оборудване или индустриални системи. Ако производството действително се извършва тук и отговаря на европейските изисквания за произход, качество и безопасност, продукцията би могла да се реализира на европейския пазар.

Но това не означава автоматично, че всяка стока, сглобена в България, получава европейски произход или избягва митата върху китайски продукти. Приложимите правила зависят от конкретния продукт и реалния производствен процес.

България като транспортен и логистичен възел:

Китай разполага с големи производствени екосистеми в областта на електрониката, батериите, електрическите автомобили, енергийното оборудване и автоматизацията.

България може да предложи достъп до европейския пазар, квалифицирани специалисти в определени технически области и съществуваща индустриална база.

Въпросът е дали това ще доведе до производство с висока добавена стойност или само до внос на готови изделия и ограничени монтажни операции.

Разликата е решаваща. В първия случай България може да получи нови технологии, квалифицирана заетост, доставчици и износ. Във втория – икономическият ефект може да остане ограничен.

Икономическите перспективи – пет направления, които заслужават особено внимание:

1. Енергетика, батерии и възобновяеми източници:

Това е едно от най-конкретните направления за сътрудничество. България разширява капацитета си за съхранение на електроенергия, а китайските производители разполагат със значителен опит в батерийните технологии и системите за управление на енергията. Европейската комисия отчита напредъка на България в изграждането на батерийни мощности и подкрепата от европейски средства за съхранение на електроенергия.

Възможните ползи са по-добро интегриране на слънчевата и вятърната енергия, по-гъвкава електроенергийна система, инвестиции в производство и сервиз на оборудване и обучение на инженери.

 Условието: китайското участие трябва да създава дългосрочна местна стойност, а не само да осигурява доставка на готови батерии. Важни са гаранциите, киберсигурността, рециклирането и достъпът до резервни части.

2. Автомобилна индустрия, електроника и машиностроене:

Това би помогнало на страната да се придвижи от производство с по-ниска добавена стойност към по-сложни индустриални дейности.

Потенциалът не означава, че голям автомобилен завод непременно ще бъде построен. Подобни решения зависят от разходите, пазара, логистиката, квалифицираните кадри и европейските търговски правила.

Най-добрият практически резултат би бил инвестиция, която включва местни доставчици, инженерни центрове и обучение на български специалисти.

3. Земеделие, храни и преработвателна промишленост:

България има разпознаваеми продукти с потенциал за износ: розово масло, етерични масла, вино, мед, млечни продукти, плодови продукти и определени преработени храни.

На срещата с Ван И президентът Йотова постави въпроса за улесняване на достъпа на български земеделски продукти до китайския пазар. Това е съществена възможност, защото китайският пазар е много голям, но достъпът до него не е автоматичен. За различните стоки могат да се изискват регистрация на производителите, ветеринарни и фитосанитарни разрешения, проследимост и специфично етикетиране.

България би имала интерес да договори конкретни процедури за отделни продуктови групи, вместо да разчита само на общи обещания за увеличаване на търговията.

4. Пристанища, железници и логистика:

Китайската инициатива „Един пояс, един път“ поставя акцент върху транспортните и търговските връзки между Азия и Европа.

За България интерес представляват пристанищата, железопътната инфраструктура, терминалите за комбиниран транспорт и връзките към Турция и Централна Европа. При правилно структурирани проекти това може да увеличи транзитните приходи и да подобри конкурентоспособността на българските предприятия.

В същото време инфраструктурните договори трябва да се оценяват според пълната им цена, условията за финансиране, обществените поръчки, бъдещата поддръжка и въздействието върху конкуренцията. Не всяка инвестиция в транспортна инфраструктура е автоматично икономически изгодна.

5. Изкуствен интелект, образование и технологии:

В разговорите между двамата външни министри като направления за бъдещо сътрудничество бяха посочени изкуственият интелект и зеленият преход. Но в този сектор икономическата изгода трябва да се разглежда заедно със защитата на личните данни, киберсигурността, собствеността върху разработките и контрола върху критичната инфраструктура.

България би могла да търси партньорства, при които местните университети и предприятия участват в разработването на технологии, а не остават само крайни потребители.

Най-важният икономически въпрос: ще нарасне ли българският износ?

Разширяването на двустранната търговия не е непременно равнозначно на икономически успех за България.

Европейската комисия описва търговските отношения между ЕС и Китай като отношения между партньор, икономически конкурент и системен съперник. През 2025 г. ЕС е изнесъл за Китай стоки за около 199,5 млрд. евро, докато вносът от Китай е достигнал приблизително 559,5 млрд. евро. Така дефицитът в търговията със стоки е около 359,9 млрд. евро.

Тези числа се отнасят за целия ЕС, а не конкретно за България. Те обаче показват структурния проблем, който трябва да се има предвид и в двустранните отношения.

Ако България увеличава вноса на китайски машини, електроника, батерии и потребителски стоки, но не увеличава съществено собствения си износ, търговският оборот може да нарасне без да се създава съответна полза за местното производство.

Ето защо българската страна би трябвало да постави четири конкретни цели:

1. Повече български стоки на китайския пазар. Да се работи за реален достъп на конкретни продуктови групи, включително храни и продукти с висока добавена стойност.
2. Производство в България. Да се привличат предприятия, които създават местна продукция, вместо единствено да внасят готови изделия.
3. Развитие на местни доставчици. Китайските инвеститори да имат възможност и стимул да работят с български предприятия, когато те отговарят на необходимите стандарти.
4. Технологичен трансфер и квалификация. Инвестициите да създават умения, инженерни компетенции и възможности за развитие на местни компании.

Практическият критерий за успех не трябва да бъде само колко меморандума са подписани или колко е нараснал търговският оборот. По-показателни ще бъдат нетният ефект върху българското производство, износът, производителността, качеството на работните места и устойчивостта на инвестициите.