Автор: Лазар Мурджев

Със палки и юмруци прогресираме,
В таз страна нарочена за радости.
Със злъч се срещаме и се презираме,
а колко скоро всички се обичахме…
Прегазихме за дни през всичко минало,
родило толкоз много истини.
Сега прибираме се в домове олющени
уютни като чужди пристани.
И вярваме безверно в скъпи хора
измислени и силни от парите,
кълнем се в знамето на тия,
захвърлили по дявола мечтите.
Символите на успеха днес са други.
С други имена и лесни слави.
И старците са с други имена –
„социално слаби“…
Народ без работа, заплати няма.
По улиците пълно с мерцедеси,
едните на Събрание „Народно“,
а другите на хора с интереси.
И още дълго май ще бъдем,
Държава с полицаи в оставка,
бандити в полийски  форми
и с чиновници „народни“ в съпоставка.
Оръжието си крием под дюшеците,
за картини не говорим на децата си
и никого не го еня за човеците,
дори по филмите разбиват им главата.
Така живеем без амбиции
с нови избори – за кой ли път?!
Без заблуди и различия
оцеляваме за сетен път……………………….

18 октомври 1994 г.