Прошката не е малодушие, примирение или слабост, а най-вече духовно превъзходство. Прощава силният. Тя е отрицание на безразличието, примесено с отмъстително високомерие. А най-вече на фалша. ”Да се греши е човешко – да се прости е божествено!” Тази мъдрост не е възникнала у нас, но е валидна за човечеството. Защото в нашия живот често сме били и жертва, и причинители на несправедливости. Прошката не е преглътната болка, а тихо облекчение. Това не оправдава престъпления, но допълва благородната наивност и хуманизма. Ум, доброта и човечност са добродетелите, които в щастливо съвпадение формират причините за опрощаването на истински или въображаеми грехове. Често срещаме умни хора, които не са добри. Те са мислители, но не винаги добри хора. Предпочитам, в случай на избор обратното. В романа и отдавна забравен филм „Михаил Строгов” с Курт Юргенс имаше една фраза – „Понякога да понесеш една плесница се иска повече мъжество,отколкото да я нанесеш!” Нека помним, че прошката е един от фундаментите на християнското човеколюбие. Нищо че често и брутално е нарушавано. Не разбирам точно молитвения текст „както и ние прощаваме на нашите длъжници” – в него, след като има длъжници значи няма искреност. Често пъти да простим, ни прави по стойностни, от колко тези, към които е отправена прошката. Душата на прошката е отрицание на езика на омразата!
