Представяме ви едно интервю на Станимир Сотиров, един от най-младите членове на Политическа партия „Русофили за възраждане на Отечеството“, който е част от медийната ни група. Той се грижи за YouTube канала на партията заедно с Калин Владов. Интервюто е дадено на Димитър Никленов, който е ръководител на клуб „Млад писател“ и на вестник „Teen‘s paper“ към Народно читалище „Родина 1860“ – Стара Загора.
Разкажи ни малко за себе си?
Казвам се Станимир Сотиров. Роден съм през 2001 г. в Стара Загора. Завърших Руската гимназия – СУ „Максим Горки“. През прекараните 12 години там участвах в различни инициативи, които се организираха от ученическия съвет. Бях част и от курса, който бе посветен на „Лидерство и креативност“, организиран от Международен младежки център (ММЦ). През май месец 2019 г. се включих в „Международните славянски четения“ в град Самара, Русия, където заедно с моите съученици и научен ръководител Станислав Георгиев успяхме да извоюваме 1-во място от 400 участника с доклад на тема „Възникване на българския театър. Значение на първите представления на народните любителски трупи. Драмите на Добри Войников и Васил Друмев“. Извън училище винаги съм се интересувал от футбол. Играх 5 години за юношеския отбор на „Берое“ под ръководството на Тодор Станев, като през 2016-а станахме бронзови медалисти на републиканско първенство до 15-годишна възраст. Завършил съм специалността „Икономика“ с преподаване на английски език в УНСС.
Какво те мотивира, за да кандидатстваш във ВУЗ, и имат ли някаква намеса твоите родители?
Образованието в моя дом винаги е стояло на дневен ред. Въпросът е бил какво ще следвам след средното си образование, а не дали изобщо ще следвам. Имам изключително силна връзка с родителите ми и често съм се допитвал до тях по най-различни теми. В случая с образованието ми голяма роля изигра моят баща.
Какви са впечатленията ти от образованието в България и на ниво ли е преподаването?
Мисля, че истината дали е добро или лошо е някъде по средата. Има преподаватели, които преподават изключително приятно предметите си и се опитват материалът да бъде представен по един интересен начин, който да завладее студентите. От друга страна, понякога се случва да няма учебник по дадения предмет понеже специалността ми се преподава изцяло на английски. Хубавото беше, че в тези случаи преподавателите ни пращаха презентации, чрез които да се подготвим. Също така някои преподаватели поради лошо владеене на езика не говореха добре английски и това създаваше проблеми в комуникацията между нас и недоброто представяне на теорията по съответния предмет. За съжаление, тенденцията, която наблюдавам в момента, е, че университетите се превърнаха в места, в които студентите биват облъчвани от политическа пропаганда. Днес е модерно да се мрази всичко източно и това става метод на преподаване. В тази връзка бих искал да припомня, че тендециите в източния свят са били ориентирани към духовното, докато в западния към материалното.
Смяташ ли, че в чужбина можеш да получиш по-добро образование и дали в България имаш шанс за кариерно развитие?
Знам от мои руски приятели, че образованието в Русия освен че е безплатно, също така е и на високо ниво. В крайна сметка и в България и в чужбина се преподава по учебници по съответните предмети. Може би разликата между България и чужбина е, че там информацията се представя по един по-интересен начин пред студентите. Колкото до втората част на въпроса, мисля, че и в България човек може да има кариерно развитие, като тендецията е това по-лесно да става в големите градове като София, Пловдив и Варна.
За теб кое е онова нещо, което те вдъхновява най-много?
Вдъхновяват ме семейството ми и приятелите. Също така и хората, които свободно изразяват своята позиция по дадени актуални теми, независимо дали тя ще се приеме от всеобщото мнение. Музикалните артисти, които не пеят, за да възхваляват пороците на улицата и зависимостите сред нашето общество, а именно обратното – вярата в Бог, дисциплината, спортния начин на живот, борбата срещу неправдата. Това ми дава надежда, че все още има хора, които носят искрата в себе си и са готови да се борят за това, в което истински вярват и обичат.
Как се виждаш, ако евентуално си лидер в определена организация?
Поради малкия ми житейски опит не съм се замислял много по тази тема. Ако бъда поставен в тази роля, ще се опитвам да гледам винаги с трезва оценка на нещата, каквито и да са те. Ще помагам на хората в нужда и ще се боря за справедливост. Ще правя всичко възможно да бъда достоен, защото да си лидер не означава просто да имаш власт над тези под теб. Лидерът е този, който трябва да води мъдро, да защитава, да взема трудни решения. В крайна сметка лидерът трябва да мисли стратегически за времето напред, а не само как да реши предстоящата задача или проблем.
Смяташ ли, че повечето млади хора отбягват да се занимават с организационна работа и е много трудно да бъдат убедени в значимостта на проблемите, които съществуват около нас?
Факт е, че много млади хора не се интересуват от политическите и социални проблеми, които съпътстват нашата страна. В днешно време, за съжаление, се научихме, че трябва да гледаме първо себе си без да се съобразяваме с хората около нас и без да си помагаме. Но от друга страна аз виждам, че все пак има млади хора, които се вълнуват от нещата, които се случват в днешно време. Пример за такива хора са протестиращите през 2020 година, които излязоха на улиците и се противопоставиха на статуквото тогава. Имаше немалко млади хора, които бяха на площадите въпреки физическите саморазправи на полицията. Като друг пример бих могъл да дам и походите за традиционното семейство, които се организират в София против този на ЛГБТ пропагандата. Това показва, поне според мен, че все още има млади хора, които са готови да излязат с лицата си и да заявят дадена позиция. Наблюдава се и друг феномен, за съжаление. Има и много млади хора, а и не само млади, които изпитват страх да вземат отношение по даден въпрос, въпреки че сред приятелските си кръгове имат ясна позиция. За мен това е странно, защото все пак постоянно ни се повтаря, че живеем в един свободен демократичен свят, в който човек може без страх да изразява това, в което вярва, без да бъде съден. Въпреки това мисля, че младите хора изобщо не са за отписване. Просто трябва да бъде намерен правилният подход към нас и ние да се поучим от добрия пример на по-големите.
Всеки млад човек освен учението има и доста свободно време. Какво е твоето занимание или хоби?
Въпреки че минаха доста години, откакто се занимавах с футбол, той продължава да бъде моята страст. Страстен фен съм на червения скаузърски отбор – „Ливърпул“. Почти не пропускам да гледам мачовете им и определено съседите ми чуват, когато „Ливърпул“ играе и печели. Освен да гледам, с приятели често се събираме и играем мини футбол. Обичам и разходките на „Аязмото“. През последните години открих и, че харесвам да чета поезия, като до момента най-големият ми фаворит е Димитър Калбуров с неговите „158 удара в минута“ и „Помниш ли“. Също така се интересувам и от вътрешните политически процеси в страната и от геополитиката в момента. Като всеки млад човек, аз не съм безразличен към това, което се случва около мен. За съжаление днешните медии, социални мрежи и т.н. не изпълняват своята роля да информират коректно, а служат за дезинформация. Надявам се, че това няма да бъде пагубно за света. В утрешния ден на младите хора им предстои да управляват страната и затова е изключително важно ние да не стоим апатични към събитията днес.
