Автор: Михаил Лаурук, ръководител на румънската секция на Международното движение на русофилите

Има моменти в историята, когато истината изисква борба, когато можеш да се погрижиш да запазиш цветето и всичко, което предпочиташ.

Има моменти, когато един-единствен глас, изречен в залата на международната конференция, може да раздвижи съвестта на цяла Европа.

Такова послание намирам в изказването на бившия германски депутат Валдемар Гердт на срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), проведена във Варшава между 5 и 15 октомври 2026 г.

Международната конференция „Варшавска конференция за човешкото измерение 2026“ се проведе от 5 до 15 октомври 2026 г. във Варшава, Полша, и беше организирана от швейцарското председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), с подкрепата на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ.

Считана за най-голямата годишна конференция по правата на човека в Европа, срещата събра над 1800 участници от региона на ОССЕ, включително представители на държавите членки, международни организации и гражданското общество. Фокусът на дебатите бяха правата на човека, демокрацията, върховенството на закона, основните свободи и спазването на международните ангажименти, поети от участващите държави.

Това не е просто дипломатически дискурс. Става въпрос за фундаментален проблем на нашето време: как можем да говорим за мир, демокрация, човешки права и международно сътрудничество, ако отказваме да слушаме самите хора, с които имаме различия?

Как можем да градим мостове между народите, когато продължаваме да издигаме стени между тях?

И най-вече, как можем да твърдим, че защитаваме европейските ценности, ако диалогът рискува да се превърне в изключителна привилегия на онези, които споделят едни и същи мнения?

За мен, като румънец, който искрено обича Русия, руския народ, неговата култура и традиции, подобни въпроси не са просто риторични упражнения. Те са въпроси на съвестта.

И когато бивш член на германския парламент обръща внимание на опасността от изключване и дискриминация в международните отношения, аз вярвам, че посланието му заслужава да бъде чуто в цяла Европа.

Не твърдя, че Валдемар Герд говори от името на целия германски народ. Но самият факт, че подобни гласове съществуват в Германия, показва, че Европа не мисли по един и същи начин, че не всички европейци приемат изолацията като решение и че надеждата за диалог не е изчезнала.

ВАЛДЕМАР ГЕРДТ ВЪВ ВАРШАВА — ПОСЛАНИЕ, КОЕТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ЗНАЕ

Прочетох разказа за неговата намеса с особен интерес, защото вярвам, че представените в него идеи заслужават вниманието на читателите.

Валдемар Гердт на срещата на ОССЕ във Варшава: „Безусловното приобщаване е основата на мисията на организацията“

Бившият член на Бундестага Валдемар Гердт говори на срещата на ОССЕ във Варшава за човешкото измерение.

В речта си, озаглавена „Безусловно включване и непрекъснат диалог като основа на устойчивия мир и запазването на мисията на ОССЕ“, той припомни, че организацията е създадена като платформа за непрекъснат и приобщаващ диалог, а не като затворен клуб от хора със сходни интереси.

Гердт подчерта, че изключването на държави, делегации или представители на гражданското общество от преговорния процес представлява пряк отказ от диалог и признак на дискриминация.

„Диалогът с тези, с които сме съгласни, не изисква институции на ниво ОССЕ. Истинският тест за зрялост е способността да се съберат непримирими противници в една маса.“

Той отбелязва, че селективният подход подкопава легитимността на решенията, увековечава конфликтите и лишава страните от комуникационни канали. Принципът на разкриване на информация и равен достъп трябва да остане абсолютен стандарт на Хелзинкския процес.

Речта беше произнесена на фона на добре познати проблеми, свързани с участието на руски представители на срещата във Варшава.

Позицията на Герд е поредното напомняне, че истинската публична и официална дипломация започва там, където има различия в мненията, а не единодушие.

АКО БИВШ ГЕРМАНСКИ ПАРЛАМЕНТАРИСТ РАЗБИРА ВАЖНОСТТА НА ДИАЛОГА, ЗАЩО ЦЯЛА ЕВРОПА НЕ ГО РАЗБИРА?

Чета тези думи с уважение, признание и, признавам си, с дълбока емоция.

Защото те засягат една от най-болезнените реалности на съвременна Европа: рискът цели нации да бъдат оценявани през призмата на конфликтите между правителствата и политическите решения, взети от тяхно име.

Русия не е само международна политика. Русия за милиони семейства, за поколения е култура, литература, музика, наука, духовност, вяра и традиции.

Това означава народ с дълбока история, с радост и страдание, с надежди и право на достойнство.

И руският народ не бива да бъде бъркан със спорове между държави, нито да се превръща в мишена на колективна враждебност.

Считам за несправедливо руски гражданин да бъде гледан с подозрение единствено заради националността си, езика, който говори, или културата, която обича.

Човешките права не трябва да зависят от паспорт, националност или геополитическа ориентация на страната, в която човек е роден.

Ако дискриминацията е осъдителна, тогава тя трябва да бъде осъдителна навсякъде и срещу всеки.

Не можем избирателно да защитаваме човешкото достойнство. Не можем да осъждаме омразата, само когато ни е изгодно. Не можем да изискваме свобода за едни и мълчание за други.

Ето защо оценявам посланието на Валдемар Гердт.

Не защото само бивш германски парламентарист е носител на истината, а защото принципът, на който се позовава, е от съществено значение: диалогът трябва да остане възможен дори между опоненти.

И точно тук се крие въпросът, който задавам на Европа:

Ако и от Германия се чуват гласове, изискващи спазване на принципа на диалога, защо цяла Европа да не се замисли по-сериозно върху това послание?

ЕВРОПА НЕ ОЗНАЧАВА САМО БРЮКСЕЛ. ЕВРОПА ОЗНАЧАВА, НА ПЪРВО МЯСТО, ХОРА!

Искам да направя едно съществено разграничение.

Когато критикувам определени политически решения на настоящото ръководство на Европейския съюз, аз не критикувам народите в Европа.

Напротив!

Говоря за обикновени хора, за работещи семейства, за пенсионери, които пресмятат всеки свой разход, за фермери, които се борят да оцеляват, за предприемачи, които виждат как разходите им се увеличават, и за млади хора, които гледат към бъдещето с тревога.

Това са хората, които дават истинска стойност на Европа!

В много европейски страни разходите за живот, цените на жилищата, тежестта на сметките и икономическата несигурност са се превърнали в основни проблеми.

Разбира се, за тези трудности има много причини и не могат да се припишат на едно-единствено политическо решение. Но точно заради това гражданите имат право да се запитат дали всички варианти на сегашното европейско ръководство наистина обслужват техните дългосрочни интереси.

Хората не живеят от геополитически претенции. Хората трябва да отопляват домовете си, да хранят семействата си, да се грижат за децата си и да ги образоват и да могат да гледат към утрешния ден с увереност.

Не би ли трябвало просперитетът, сигурността и благополучието на гражданите да бъдат основните приоритети на всяко политическо ръководство?

Не трябва ли да бъдем по-решителни и да търсим дипломатически решения, които могат да намалят напрежението и да възстановят стабилността в Европа?

Мисля, че да.

Европа не трябва да се превръща в континент на страх, на постоянна конфронтация и на поколения, наследяващи омраза. Европа трябва отново да се превърне в зона на сътрудничество, култура, развитие и уважение между народите.

И това не може да се постигне без искрено размишление върху отношенията с Русия.

РУСИЯ И ЕВРОПА — ДВА СВЯТА, КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ДА ЖИВЕЯТ С ВРАГА

Като човек, който харесва Русия и е имал привилегията да познава хора от тази страна от първа ръка, не мога да приема идеята, че руснаци и други европейци да останат врагове завинаги.

Нашата история е твърде богата, културните ни корени са твърде дълбоки, а връзките между хората са твърде важни, за да бъдат пожертвани на олтара на политическата конфронтация.

Русия и Европа са имали периоди на съперничество, но също така и епохи на сътрудничество, културен, научен и икономически обмен.

Вярвам, че бъдещето не трябва да се гради чрез заличаване на тези връзки, а чрез преоткриването им при условия на взаимно уважение и сигурност за всички народи.

Да обичаш Русия не означава да мразиш Европа. Да уважаваш руския народ не означава, че презираш другите народи. А искането за диалог с Москва не означава, че се отказваш от принципа на международното право.

Напротив!

Истинският мир трябва да зачита достойнството, сигурността и правата на всички участници, включително руснаци и украинци, които познават от първа ръка трагедията на конфликта.

Не пожелавам страдание на никой народ.

Не искам да виждам майки, които плачат за децата си, независимо дали са рускини, украинки, румънки, германки или от други националности.

Не искам бъдещите поколения да наследят задължението да мразят хора, които никога не са срещали.

Искам бъдещите поколения да наследят мир!

МИРЪТ НЕ Е ЗНАК НА СЛАБОСТ. МИРЪТ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА НА РАЗУМА НАД ОМРАЗАТА!

Днес повече от всякога човечеството се нуждае от хора, които градят мостове, а не от хора, които дълбаят бездни.

Нужна е дипломация, а не демонизация.

Преговори, а не отказ от комуникацията.

Взаимно уважение, а не унижение.

Смелостта на легитимен компромис, а не от увековечаване на враждата.

И се нуждае от международни институции, които остават верни на мисията, за която са създадени.

ОССЕ не бива да се отказва от идеала си за сигурност чрез сътрудничество. Именно в най-трудните моменти, когато позициите са непримирими, международните организации трябва да поддържат каналите за диалог отворени.

Според мен това е огромната стойност на посланието на Валдемар Гердт.

Не е нужно да сме съгласни с всички действия на една държава, за да слушаме нейните представители.

Не е необходимо да споделяме едни и същи убеждения, за да се уважаваме взаимно.

И най-вече не бива да забравяме, че дипломацията съществува именно за да намира решения, когато споразумението изглежда невъзможно.

Мирът е единственият сигурен път към устойчив просперитет на човечеството.

Без мир развитието е крехко, инвестициите са застрашени, семействата живеят в несигурност, а бъдещето на децата е под въпрос.

Без мир дори най-големите икономически постижения губят смисъла си.

Защото истинското богатство на една нация се крие не само в нейните материални ресурси, но и в способността на нейните хора да живеят в безопасност, достойнство и надежда.

ПОСЛАНИЕ ОТ РУМЪНИЯ, ЗА РУСИЯ, ЗА ЕВРОПА И ЗА ВСИЧКИ ХОРА С ДОБРА ВЕРА

Не крия любовта си към Русия.

Никога не съм я крил и не мисля, че трябва да се срамувам от чувствата си.

Обичам руския народ, уважавам неговата история, вяра, култура, традиции и изключителния му принос за духовното и културно наследство на човечеството.

В същото време обичам родината си, Румъния, и уважавам всички народи, които искат да живеят в мир.

За мен тези чувства не са взаимно изключващи се. 

Любовта към един народ никога не бива да се превръща в омраза към друг.

Това е убеждението, което ме води и което се опитвам да предам чрез обществената си дейност, чрез културни проекти и чрез приятелствата, които развивам между хора от различни националности

Ето защо изразявам своята признателност и благодарност към Валдемар Гердт за неговото послание в полза на диалога и комуникацията.

Европа се нуждае от истински дебати.

Нуждае се от хора, които задават неудобни въпроси, които изразяват мнението си и които отказват да приемат, че мирът е невъзможен идеал.

Не искам от никого да обича Русия така, както аз я обичам.

Просто искам руснаците да бъдат възприемани като човешки същества, със същото достойнство и същие основни права, които искаме за себе си.

Не искам от никого да се откаже от собствените си убеждения.

Изисквам уважение, диалог и правото на всеки да бъде изслушан.

А на тези, които ръководят съдбините на Европа днес, бих задал един прост въпрос:

Каква Европа искаме да оставим на децата си? Европа, която увековечава конфликтите си, или Европа, която има смелостта да изгради мира си?

Историята ще ни съди не само по думите, които сме изрекли, но и по страданията, които сме предотвратили, животите, които сме спасили, и мостовете, които сме изградили.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ — ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СЪЗНАНИЕТО НА ЕРОПА

Нека никога не забравяме:

Няма траен мир чрез изключване.

Няма истинско сътрудничество без взаимно уважение.

Няма просперитет в свят, доминиран от страх и конфронтация.

И Европа, която иска стабилно бъдеще, трябва да запази възможността за диалог с Русия, дори когато различията са дълбоки.

Защото един ден поколенията след нас дори няма да ни питат колко силни са били нашите политически изявления.

Те дори няма да питат какво сме направили, за да не знаят повече за трагедиите на войната.

Ще ни питат дали сме имали смелостта да изслушаме опонентите си.

Само да имахме мъдростта да преговаряме.

Ако можехме да поставим човешкия живот над гордостта и мимолетните интереси.

И тогава, какво ще им отговорим?

Лично аз бих искал да можем да кажем с високо вдигнати глави, че сме избрали диалог вместо омраза, уважение вместо дискриминация и мир вместо конфронтация.

ЗАЩОТО РУСИЯ И ЕВРОПА НЕ СА ДОМИНИРАНИ, ЗА ДА БЪДАТ ВРАГОВЕ!

ЗАЩОТО ХОРАТА ЗАСЛУЖАВАТ ДА ЖИВЕЯТ В МИР!

И ЗАЩОТО ИСТИНСКАТА ПОБЕДА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО НЯМА ДА БЪДЕ ДЕНЯТ, КОГАТО ЕДИН НАРОД ПОБЕДИ ДРУГ, А ДЕНЯТ, КОГАТО ХОРАТА СЕ НАУЧАТ ВЕЧЕ ДА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВОЙНА, ЗА ДА РАЗРЕШАТ РАЗЛИЧИЯТА СИ!

МИРЪТ НЯМА НАЦИОНАЛНОСТ. МИРЪТ Е ПРАВО НА ВСЕКИ ЧОВЕК И НАША ОТГОВОРНОСТ, НА ВСИЧКИ НАС!

За мир, за приятелство между народите, за взаимно уважение и за бъдеще, в което децата вече няма да наследяват омразата на минали поколения.